— В една стая до личния кабинет на господин Хейстингс.
— Покажете ми я.
Бейсън отиде до стаята и отвори вратата.
— Ключът стои в това чекмедже.
— Но той не е там сега?
— Не, господине — отговори Бейсън. — Полицията го взе тази сутрин.
— Беше ли известно на всички, че ключът се държи на това място?
— Мисля, да.
— Добре, а сега ми кажете какво стана с оръжието, след като го поставихте в сака за голф?
— Бях повикан в кантората на господин Мейсън.
— От кого?
— От него.
— Какво се случи там?
— Той ме обвини, че съм взел револвера, и аз признах това.
— После какво стана?
— Телефонирах на Розалия Блякбърн, моята секретарка, и я помолих да донесе оръжието в кантората на господин Мейсън.
— Коя от вас е Розалия Блякбърн? — обърна се към присъстващите Бъргър.
— Аз — каза секретарката и пристъпи напред.
— Добре, какво направихте вие?
— Взех ключа от шкафчето за дрехи, извадих сака за голф, намерих пакета и го занесох в кантората на господин Мейсън.
— В какво състояние беше пакетът, когато го взехте? — запита Бъргър.
— Беше отворен с остър нож. Видях, че в пакета имаше един револвер, запънат в хартия.
— После какво направихте?
— Занесох пакета в кантората на господин Мейсън.
— Добре — каза уморено Бъргър, — а сега искам да зная кой разряза хартията и отвори пакета? Хайде, говорете!
В залата настана тишина. Тогава Бъргър каза:
— Ще кажа нещо на всички ви. Става дума за убийство и ние не играем тук никаква игра. Гарвин Хейстингс е бил убит, докато е спял в леглото си. Когато някой убие спящ човек в леглото му, това не е непредумишлено убийство. Това не е извършено в състояние на възбуда, а е резултат на хладнокръвно обмислен план. Това е убийство от първа степен и наказанието за него е или смърт, или доживотен затвор.
В случая е съвсем очевидно, че някой е объркал доказателствата. Симли Бейсън е извършил нещо от този род и аз ще го държа строго отговорен. Оказва се още, че след като той се е забъркал в това, някой друг е отворил пакета. Сега аз искам да зная кой и защо е направил това и дали е извършил подмяна на оръжията, или това е пак опит за заблуда на следствието.
Сега, когато всички сте събрани тук, някой от вас има може би сведения по случая, но не желае да ги съобщи. Искам да разберете, че трябва да направите това. Службата, която ръководя, ще бъде широко отворена за всякакво съобщение, което би ни помогнало. И лейтенант Траг от отдела за убийства към полицията е силно заинтересуван да открие какво в действителност се е случило. Искам да ви внуша още веднъж, че става дума за убийство и ние се отнасяме твърде сериозно към него… Какво има, кой идва?
Хората около вратата бяха разблъскани настрана.
Един набит мъж се промъкна напред.
— Аз съм Хънтли Банър, господин Бъргър — каза той. — Не ви познавам досега лично, но съм ви виждал много пъти в съда.
— Какъв сте вие? — запита прокурорът.
— Аз бях адвокат на Гарвин Хейстингс, докато беше жив, а сега съм представител на неговата вдовица.
— Мислех, че Мейсън я представлява — каза Бъргър. Банър отвърна:
— Господин Мейсън представлява Адела Хейстингс, а аз — вдовицата, Минерва Хейстингс.
— Но тя не се ли разведе с Хейстингс?
— Ще предоставя на госпожа Хейстингс да отговори на този въпрос — отвърна Банър и отново се отправи към вратата.
Хората около него се отдръпнаха и една млада, около тридесетгодишна жена влезе в залата. Тя беше удивително руса, с вирната брадичка и блестящи очи.
Банър я улови за ръка и каза:
— Това е вдовицата на Гарвин Хейстингс, Минерва Шелтън Хейстингс. Сега тя е притежателка на това предприятие.
— Вие не получихте ли развод в Невада? — запита я Бъргър.
— Не — отговори тя. — Аз наистина отидох в Невада, прекарах известно време там, попълних молбата за развод, но не я подадох.
— Какво? — възкликна Симли Бейсън. Тя му се усмихна триумфално.
— Аз не уредих развода докрай.
— Но — продължи Бейсън — вие писахте на Гарвин Хейстингс, че всичко е приключено и че…
— Аз наистина му писах — отвърна тя. — Онази малка уличница в службата се стараеше да го върти на пръста си и да си оплете кошницата, затова реших да отвърна на огъня с огън.