— Продължавайте — подкани го Мейсън. — Кажете какво имате предвид.
— На първо място, вие трябва да признаете, че моята клиентка има законното право на наследница. Ако приемете този факт, тогава можем да разискваме въпроса.
— Не мога да приема това като факт — отвърна Мейсън.
— Ще ви кажа какво ще направя — продължи Банър. — Ще ви изпратя веднага по моята секретарка едно копие от завещанието на Гарвин Хейстингс.
— От неговото последно завещание ли? — запита Мейсън.
— Доколкото зная, това е последното му завещание, което той направи малко след женитбата си с Минерва. Хейстингс остави всичко на нея и тя е единствена изпълнителка на волята му.
— След последвалата нова женитба с Адела Стерлинг това завещание става автоматически невалидно — констатира Мейсън.
— Почакайте, почакайте за момент — раздразнено се намеси Банър. — Това не беше законна женитба. Следователно никакви законови уредби не са приложими в случая.
— Аз обаче съм склонен да мисля — продължи Мейсън, — че Хейстингс е направил друго завещание, с което отменя това, за което говорите вие.
— Не мисля, че е направил това — отвърна Банър. — Ако го е направил, ние щяхме да знаем. Аз зная какво смяташе да направи и ще ви кажа откровено всичко. Наистина той ми определи среща, на която ми каза да направя чернова на ново завещание, което да обезсили предишното. После се стигна до раздялата му с Адела и той ми каза да не се занимавам с изготвянето на ново завещание, докато не уреди с нея въпроса за имуществото след развода им. Разбрах, че г-н Хейстингс би дал известна сума, която да и се изплаща на годишни вноски в продължение на десет години. Освен това той щеше да предвиди и в завещанието си една голяма сума.
— Вие твърдите — запита Мейсън, — че завещанието, с което той оставя всичко на вашата клиентка, е единственото валидно засега?
— Сигурен съм, че това е последното му завещание. А сега искам да бъда още веднъж откровен с вас, Мейсън. В службата си имам копирна машина, с която ще направя веднага едно копие от това завещание и ще го изпратя по секретарката си в кантората ви. След като го прочетете и сверите датата и подписите на свидетелите, моля да ми се обадите.
— Кой изготви въпросното завещание? — запита Мейсън.
— Секретарката ми Елвина Митчел и тя го подписа като свидетел.
— Беше ли завещанието подписано във ваше присъствие?
— Господин Хейстингс заяви, че това е последното му завещание, и ни помоли да го подпишем като свидетели. Съгласен съм да разпитате секретарката ми за обстоятелствата, при които беше изготвено и подписано то. След като се запознаете с всичко това, бихме могли да продължим разговора си. Не забравяйте обаче, че един убиец не може да бъде наследник на жертвата си.
— Това в никакъв случай не се отнася до Адела — каза Мейсън.
— Вие мислите така.
— От друга страна — продължи Мейсън, — какво мислите за вашата клиентка? Откъде знаете, че Минерва не е извършила убийството? В такъв случай независимо от нейната измама, независимо от изявлението й, че е действителната вдовица, тя не може да наследи нищо.
— Това е абсурд — каза Банър. — Минерва не може да бъде въвлечена по този начин в това дело.
— Вие мислите така — рече Мейсън, — но за ваше сведение има обстоятелства, които говорят срещу нея.
— Какви са тези обстоятелства?
— Не съм склонен да разисквам това с вас засега.
— Ще изпратя Елвина, госпожица Митчел, до кантората ви с копие от завещанието — каза Банър.
— Кога ще бъде тя тук?
— След не повече от петнадесет минути.
— Добре, ще я чакам. Тя беше един от свидетелите, подписали завещанието, нали?
— Да.
— Мога ли да разговарям с нея?
— Разбира се, всичко ще бъде наред. Затова я изпращам при вас. Аз играя с открити карти, Мейсън.
— Отлично — каза Мейсън, — ще прегледам всичко, което искате да ми покажете. Готов съм да направя известен компромис, но няма да допусна да ме заплашвате с отнемане правата на моята клиентка.
— Аз също не искам това — отвърна Банър. — Старая се да бъда честен с вас, Мейсън, и ще ви призная, че изпитвам най-голямо уважение към вашите способности и затова не искам да водя борба с вас.
— Тогава бийте отбой — каза Мейсън. — И ако искате да ми покажете копие от онова завещание, пратете ми го веднага по вашата секретарка.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт, която слушаше разговора по другия телефон.