— Но той е дал единия на Адела — подхвърли Дела.
— Точно така — продължи Мейсън. — Той е дал единия на Адела, но тя не знае номера му, защото не е имала причина да се интересува от него. Гарвин й е дал единия револвер, но той би могъл да даде другия на Минерва.
— Вероятно това е бил първият, който е купил — допусна Дела.
— Точно така — съгласи се Мейсън.
— И Гарвин е бил убит с този револвер? — запита Дела.
— Ние не знаем още това. Револверът, който Траг взе от чекмеджето на бюрото ми, беше първият. Би било лесно за Минерва да убие Хейстингс, да открадне чантата на Адела и да сложи в нея смъртоносното оръжие. После тя си слага тъмни очила, идва тук и оставя чантата, бързо стига до Лас Вегас и влиза с подправен ключ в апартамента на Адела. Там тя открадва нейния револвер, който може би е още в нея.
— Освен ако не е била достатъчно умна да се отърве от него — отбеляза Дела Стрийт.
— Не, тя би била по-умна, ако го е запазила. Защото, ако някой я запита дали Гарвин не й е дал револвер за защита, тя би отговорила: „Разбира се“ и би посочила револвера, който той е дал на Адела.
— По този начин не би могло да се докаже, че тя лъже — каза Дела.
— За нищо на света — отвърна Мейсън. — Можем да предполагаме, че Хейстингс е купил първия револвер, за да го задържи за себе си, а вторият, който е закупил след женитбата, е бил подарък за Адела, за собствената й самозащита.
— Обади се на Пол Дрейк, Дела. Кажи му, че се нуждая от повече сведения за оная кола от Карсън Сити, която беше паркирана долу. Тя принадлежи на един предприемач, Харли Дрексъл. Нека Пол провери дали няма някаква връзка между него и Минерва. Спомни си, че колата му беше паркирана през целия следобед в понеделник. Там имаше две коли с разрешителни от Невада. Едната принадлежеше на млада жена от Лас Вегас и аз смятам, че трябва да направим проверка именно на нея. Сега обаче започвам да мисля, че колата от Карсън Сити е по-важна.
Дела Стрийт се свърза по телефона с Пол Дрейк и му предаде съответните нареждания. Телефонът иззвъня и Дела съобщи:
— Хънтли Банър иска да говори с вас, шефе.
— Ало, на телефона е Мейсън.
— Обажда ви се Банър, господин Мейсън. Искам да ви уведомя, че след развитието на нещата във връзка със смъртта на Гарвин Хейстингс аз не възнамерявам да представлявам повече Минерва.
— Защо ми съобщавате това? — запита Мейсън.
— Това е въпрос на етичност.
— Етичността в случая се отнася, от една страна, до вас и вашето съзнание и, от друга — до вас и адвокатската колегия.
— Зная това, но аз ценя и държа на вашето мнение.
— Не се опитвайте да оценявате това, което не притежавате — отвърна Мейсън.
— Не ставайте смешен, Мейсън. Мисля, че ще направим грамадна грешка, ако допуснем да бъдем въвлечени в една жалба, която ще изяде активите на наследството. Знаете, че във всеки спор има винаги две страни, но има и винаги един среден път за разрешаването му. В случая има достатъчно имущество и за двете страни. Смятам, че нашите клиентки биха могли да се спогодят, ако ние намерим добра основа за това.
— Продължавайте — подкани го Мейсън. — Кажете какво имате предвид.
— На първо място, вие трябва да признаете, че моята клиентка има законното право на наследница. Ако приемете този факт, тогава можем да разискваме въпроса.
— Не мога да приема това като факт — отвърна Мейсън.
— Ще ви кажа какво ще направя — продължи Банър. — Ще ви изпратя веднага по моята секретарка едно копие от завещанието на Гарвин Хейстингс.
— От неговото последно завещание ли? — запита Мейсън.
— Доколкото зная, това е последното му завещание, което той направи малко след женитбата си с Минерва. Хейстингс остави всичко на нея и тя е единствена изпълнителка на волята му.
— След последвалата нова женитба с Адела Стерлинг това завещание става автоматически невалидно — констатира Мейсън.
— Почакайте, почакайте за момент — раздразнено се намеси Банър. — Това не беше законна женитба. Следователно никакви законови уредби не са приложими в случая.
— Аз обаче съм склонен да мисля — продължи Мейсън, — че Хейстингс е направил друго завещание, с което отменя това, за което говорите вие.