— Има ли за това някакъв подписан документ?
— Не, няма такъв. Тя се съгласила да преустанови предприетите мерки, да отиде в Невада и получи там развод, като в удостоверението за това се упомене, че имущественият въпрос е бил уреден между двамата и тя се отказва от всякакви претенции за издръжка.
— А през всичкото това време тя съзнателно е възнамерявала да го измами — отбеляза Мейсън.
Банър поклати отрицателно глава.
— Не мисля така, Мейсън. Смятам, че тя е възнамерявала да живее според условията на споразумението, но след като видяла по какъв начин Адела се мъчи да се вмъкне в живота на Хейстингс… О, трудно е да се проумеят чувствата на жените. Те често вършат странни неща. Аз не дойдох тук, за да заявя, че моята клиентка е безгрешна, но искам да кажа, че според мене нейната позиция е непоклатима и затова предлагам да направим едно приемливо споразумение.
— Надявам се, че сте проверил в регистрите в Невада и не сте открил в тях окончателно решение за развод, нали? — запита Мейсън.
— Така е, Мейсън, аз наистина направих справка, и то преди да се съглася да се заема с делата на Минерва. Оказа се, че за да си осигури законно пребиваване, тя е престояла шест седмици в Невада, подала молба за развод, но делото изобщо не стигнало до съда.
— Но въпреки това — прекъсна го Мейсън — тя е изпратила на съпруга си едно подправено решение за развод.
— Не — отвърна Банър.
— Почакайте за момент — каза Мейсън, — но нали тя представи това решение пред толкова много свидетели в службата на Хейстингс?
— Не, тя не направи това — отрече отново Банър. — Има едно съществено различие, Мейсън. Това решение за развод не е подправено.
— Какво искате да кажете с това?
— Тя е била достатъчно умна, за да не пише името на някой съдия. Тя е написала едно фиктивно име и това е може би една измама. Съмнявам се дали копието може да се счита за подправен документ, макар че тя може да бъде обвинена в измама. Ако Хейстингс беше жив, той би могъл да заведе срещу нея дело за измама. Що се отнася до неговата любовница, положението е съвсем различно. Естествено моята клиентка не е безупречна, но, от друга страна, тя все още е съпруга на Хейстингс, т.е. негова вдовица.
Телефонът иззвъня рязко и остро няколко пъти — знак от страна на Гърти за наличие на непредвидено обстоятелство.
Вратата откъм приемната, се отвори и в кабинета влезе лейтенант Траг.
— Извинявай, Пери — каза той. — Изглежда, че си зает. Здравей, Банър, какво правиш тук? Двамата да не кроите някакъв заговор?
Мейсън се намръщи.
— Траг не дава никога възможност на Гърти да обяви за пристигането му. Той винаги нахълтва направо тук.
— Това е вярно — съгласи се Траг, — но данъкоплатците не плащат, за да си клатим краката в кантората на някой адвокат. Дойдох тук, Пери, за да ти съобщя, че искам да взема със себе си твоята клиентка.
— В какво я обвиняваш?
— В убийство, естествено — отвърна весело Траг. — Оня револвер се оказа фаталният и ние открихме по него отпечатъци от пръсти.
— Не е възможно да се вземат отпечатъци от револвер, ти сам каза това — рече Мейсън. — Освен това револверът е бил пипан от Бейсън и неговата секретарка, след като…
Траг се усмихна.
— Ние не използвахме обикновения прах за откриване на отпечатъци, Пери, а един специален метод.
— И открихте отпечатъци от пръстите на моята клиентка? — запита Мейсън.
— Засега не зная това — отвърна Траг. — Ние не сме взели още нейните отпечатъци, но ще го направим. Аз съм абсолютно сигурен, че по револвера има отпечатъци от пръстите на жена. Очевидно е, че личността, която ги е оставила, е яла бонбони или е употребила някакъв лак за нокти. Макар че отпечатъците са изсъхнали и пудрата не може да се полепи по тях, все пак те са много ясни.
— А какво ще стане, ако не предам клиентката си? — запита Мейсън.
— Ние все пак ще я заловим — отвърна Траг — и тогава ще имаме още един коз срещу нея. Защото знаеш, че я предупредихме да не напуска града и да бъде на наше разположение по всяко време, когато поискаме това.
Траг се настани удобно на един стол и се усмихна на Банър.
— Как си, Банър?
— Много добре — отвърна също усмихнат адвокатът. — Наистина много добре.
— Печелиш, Траг — каза Мейсън и се обърна към Дела Стрийт. — Свържи ме с Адела Хейстингс и я помоли да дойде тук.