ГЛАВА 12
Съдията Куинси Фалън погледна към претъпканата зала.
— Днес ще проведем предварително разглеждане на делото по обвинение в убийство срещу Адела Хейстингс. Готови ли сте?
Мортън Елис, един от заместниците на районния прокурор, отговори:
— Да, готов съм от страна на закона, Ваша милост.
— С позволение на съда обвиняемата е също готова.
— Много добре — каза съдията Фалън. — А сега, преди да започнем да разглеждаме показанията по това дело, искам да направя няколко бележки. Съдът узна от пресата, че ще се води една законна борба за установяване на контрол върху наследството на Гарвин Хейстингс. Минерва Шелтън Хейстингс предявява претенции въз основа на едно завещание, а Адела Стерлинг Хейстингс, обвиняемата по това дело, претендира в качеството си на законна съпруга. И двете страни са подали молби, които ще бъдат своевременно разгледани в съответния съд. Така че настоящият съд не възнамерява да допусне криминалният случай, който ще се разглежда тук, да прерасне в спор кой има правото да се разпорежда с наследството. Главният въпрос, с който ние ще се занимаем, е да установим дали е извършено престъпление. И ако е така, да открием дали има основателна причина да приемем, че обвиняемата е виновна за него. Ако се докаже, че тя е виновна, тогава делото ще бъде отнесено за разглеждане от по-висшия съд, а ако не е виновна, ще бъде освободена. Съдът смята, че вероятно ще бъде необходимо да се разгледат някои от фактите, свързани с претенциите за наследството. Съдът обаче иска показанията относно контрола върху наследството да бъдат ограничени. Ще бъде безполезно да се опитваме да проучваме този въпрос тук. Като имате предвид това, господа, приканвам ви да ограничите разпитите си в границите, определени от съда. А сега можете да започнете, господа.
Мортън Елир започна разпитите си с решителен и делови израз на лицето.
Един служител представи планове на горния и долния етаж от къщата на Хейстингс. Имаше и снимки, показващи вътрешността на помещенията. Хирург, извършил аутопсията, заяви, че смъртта е причинена от два куршума, изстреляни от 38-калибров револвер и проникнали в мозъка, че тялото било намерено в леглото и смъртта настъпила мигновено; очевидно Хейстингс е бил убит, докато е спял; че смъртта е настъпила рано сутринта в понеделник, не по-рано от един и не по-късно от осем часа; че след това тялото не е било премествано.
След това Елис каза:
— Моят следващ свидетел ще бъде лейтенант Артър Траг.
Траг излезе напред, положи клетва, застана на свидетелската скамейка и разказа за откриването на тялото, а също и представи снимки, показващи положението му в леглото, където е било намерено; след това той представи фаталните куршуми, единият от които бил открит в дюшека, след като преминал през главата, другият бил намерен в таблата на кревата.
— Познавате ли Пери Мейсън, адвоката на обвиняемата? — запита Елис.
— Да.
— Познавате ли гласа му?
— Да.
— Тогава ще ви запитам проведохте ли вторник сутринта някакъв разговор с Пери Мейсън?
— Да, господине, имах такъв разговор.
— За какво се отнасяше той?
— Господин Мейсън ми позвъни и каза, че предния ден някой е бил в неговата кантора.
— Почакайте за момент — каза Елис, — това е било в понеделник, четвърти, този месец?
— Точно така.
— Какво друго ви каза господин Мейсън?
— Той ми съобщи, че посетителят е оставил дамска чанта, в която е имало един револвер с изстреляни от него два патрона. По-нататък той каза, че впоследствие било установено, че чантата принадлежи на Адела Стерлинг Хейстингс, обвиняемата в това дело, и ми предложи да изследвам оръжието.
— Какво направихте вие след това?
— Предложих на мой сътрудник да се свърже с Гарвин С. Хейстингс по телефона. Малко след това ми докладваха, че един от служителите на Хейстингс е отишъл в дома му, за да провери защо той не отговаря на телефонните повиквания, и тогава намерил трупа му в леглото.
— Какво направихте по-нататък?
— Отидох в кантората на господин Мейсън и там заварих обвиняемата.
— Открихте ли револвера, за който ви беше съобщил господин Мейсън?
— Не тогава.
— По-късно намерихте ли го?
— За момент — намеси се Мейсън. — Възразявам срещу този въпрос!
— Защо? — запита Елис. — Той може да каже дали е открил револвера или не.
— Не, не може — възрази Мейсън, — защото няма начин, той да разбере дали револверът, който е намерил, е същият, за който аз му бях съобщил по телефона, или е този, който беше в кантората ми.
— О, Ваша милост — обърна се Елис към съдията, — това е само игра на думи. Ние можем да проследим този револвер по пътя му от една дамска чанта до бюрото на Мейсън и оттам до службата на Хейстингс, където един от неговите служители, Симли Бейсън, го е скрил; после можем да го проследим, докато той достигне до лейтенант Траг.