— Тогава продължавайте — каза Мейсън, — но не питайте свидетеля дали револверът, който е открил, е същият, който беше в чекмеджето на моето бюро. Това би довело до едно заключение.
— Добре, добре — отстъпи Елис с лека благосклонност. — Оттеглям въпроса си и ще запитам свидетеля за следното: Когато отидохте в кантората на господин Мейсън, запитахте ли го за револвера?
— Да.
— Поискахте ли да ви го предаде?
— Да.
— Какво направи господин Мейсън във връзка с това ваше искане?
— Той издърпа едно чекмедже от дясната страна на бюрото си и се показа твърде изненадан, когато разбра, че чекмеджето е празно.
Елис продължи:
— Искам да ви попитам, лейтенант Траг, имате ли копия от документите, удостоверяващи продажбата на огнестрелни оръжия на Гарвин Хейстингс?
— Да, имам.
— Бихте ли ми предал тези копия?
Траг му подаде два листа хартия.
— Това са официални документи, които се издават съгласно изискванията на закона в Калифорния. Те потвърждават покупката на два револвера от Центъра за снабдяване със спортни стоки.
— Какво по-точно е отбелязано в тези документи, лейтенант?
— Покупката на два 38-калиброви револвера марка „Смит и Уесън“, почти от един и същи модел. Първият от тях, с цев дълга шест сантиметра и с номер С 48809, е бил продаден на датата, посочена в този лист. Вторият, закупен няколко месеца по-късно, е почти същият модел и има номер С 23721.
— Много добре — каза Елис. — А сега бихте ли ми предал разговора, който проведохте с Пери Мейсън, адвоката на обвиняемата, относно револвера, за който ви е уведомил по телефона, а после, когато сте пристигнали в кантората му, той не е бил в състояние да ви предаде.
— Господин Мейсън ми каза, че е взел един револвер от чантата на обвиняемата, която била оставена в кантората му; че бил поставил този револвер в най-горното дясно чекмедже на бюрото си и че този револвер бил изчезнал.
— Кажете ми, лейтенант, кога се проведе този разговор?
— Това беше във вторник, пети този месец.
— Каза ли ви господин Мейсън какви мерки е предприел, за да открие къде се намира револверът?
— Да, при един по-късен разговор.
— Какво ви каза той?
— Той ми съобщи, че сам и чрез детективската агенция на Пол Дрейк бил направил проучвания и открил, че във вторник сутринта някакъв мъж бил влязъл в кантората му по времето, когато чистачката я почиствала. Този мъж носел със себе си ръчна чанта и се представил като Пери Мейсън, престоял в кантората няколко минути, след което напуснал. Господин Мейсън ми каза още, че в резултат на извършена от детективите работа се установило, че този мъж бил Симли Бейсън, ръководител в службата на Хейстингс.
— Съобщи ли ви той нещо друго?
— Каза ми, че Симли Бейсън взел револвера, опаковал го в хартии и поставил пакета на дъното на сака си за голф.
— Каза ли ви господин Мейсън какво е направил с револвера?
— Съобщи ми още, че в негово присъствие Симли Бейсън наредил по телефона на секретарката си да вземе револвера от дъното на сака му и да го донесе в кантората му. И когато тя пристигнала, оказало се, че пакетът с револвера бил разкъсан. Г-н Мейсън ми каза, че държи оръжието на мое разположение, като запазил обвивката му в една кутия, за да мога да я изследвам за отпечатъци от пръсти.
— Какво направихте след това вие?
— Отидох в кантората на господин Мейсън и взех револвера.
— Проведохте ли след това балистични изследвания с него?
— Да.
— Направихте ли опит за сравнение между куршумите, които вие изстреляхте, и тези, които са били изстреляни от фаталния револвер, един от които сте намерил в леглото на Гарвин Хейстингс, а другия сте извадили от дюшека?
— Да, направих такова сравнение.
— И какво открихте?
— Фаталните куршуми са били изстреляни с този револвер.
— Сега ще ви покажа един револвер, „Смит и Уесън“ номер С 48809 и искам да ви запитам можете ли да го разпознаете?
— Разбира се, господине. Аз поставих свой знак върху него.
— Този ли е револверът, който получихте от господин Мейсън?
— Да.
— Лейтенант, изследвахте ли този револвер за отпечатъци от пръсти?
— Да.
— И намерихте ли такива по него?
— По времето, когато го изследвах за пръв път, не открих никакви отпечатъци от пръсти по него, после го поръсих със специална пудра за проявяване на скрити отпечатъци, но и това не ми помогна. По-късно, когато занесох револвера в службата си, забелязах, че върху него има засъхнал отпечатък от пръсти. Той не беше се поел от пудрата, защото по него не бе останала никаква влага. Това беше напълно изсъхнал отпечатък. Бил е оставен от човек, по чиито пръсти е имало някакво лепливо вещество, например слюнка или пък остатъци от влажен тютюн. Сега отпечатъкът се вижда съвсем ясно.