— Направихте ли снимка от него?
— Да, господине.
— Носите ли я със себе си?
— Да.
— А сега ми кажете проверихте ли от чии пръсти би могъл да бъде този отпечатък?
— Да. Той е бил оставен от средния пръст на дясната ръка на обвиняемата Адела Хейстингс.
— Ако съдът позволи — продължи Елис, — бих желал този револвер да бъде представен като веществено доказателство по делото.
— Моля, за момент — намеси се Мейсън. — Преди да се произнеса по въпроса, дали този револвер може да бъде представен като веществено доказателство или не, бих желал да ми бъде позволено да задам няколко въпроса на свидетеля.
— Разбира се — разреши съдията Фалън, — можете да го разпитате.
— Лейтенант — обърна се Мейсън към Траг, — вие заявихте, че съм ви съобщил, че притежавам оръжие. Кажете обаче не е ли истина, че ви казах, че имам един револвер?
— Казахте ми, че притежавате револвер.
— Който беше откраднат от чекмеджето на бюрото ми?
— Това е, което аз разбрах.
— Казах ли ви, че револверът се е появил от чантата на обвиняемата?
— Почакайте за минутка — каза Траг. — Мисля, че в първия ни разговор относно оръжието вие казахте, че то е изчезнало. После секретарката ви ми позвъни и каза, че револверът бил намерен, но подменен.
— А аз не ви ли обясних — запита Мейсън, — че Симли Бейсън е взел револвера от моята кантора, опаковал го в хартия, която запечатал? Когато пакетът пристигна в кантората ми, хартията беше разрязана с ножче за бръснене или с някакъв друг остър нож? И най-после, не ви ли казах, че по нищо не можеше да се разбере, че този е револверът, който се появи в чантата на обвиняемата?
— Възразявам срещу този въпрос — възмути се Елис. Мейсън продължи:
— Това няма да бъдат празни показания. Лейтенант Траг даде обяснения за това, което съм му казал, и сега аз се опитвам да проверя чрез кръстосан разпит неговата памет относно целия разговор, който имах с него.
— Възражението се отхвърля — каза съдията Фалън. — Лейтенант, отговорете на въпроса.
— Да, всичко, което каза господин Мейсън, е вярно.
— И така — продължи Мейсън, — ако това е така, в такъв случай не може по никакъв начин да се докаже, че този револвер тук е същият, който аз взех от чантата на обвиняемата, или все едно този, който Симли Бейсън измъкна от кантората ми.
— Възразявам срещу това изявление, което е спорно и води до оформяне на заключение от страна на свидетеля — намеси се Елис.
— Подкрепям възражението — произнесе се съдията Фалън.
Мейсън се усмихна.
— Лейтенант Траг — каза той, — вие току-що заявихте, че този е револверът, от който са изстреляни фаталните куршуми?
— Да.
— Следователно вие сте сигурен, че това е оръжието, с което е било извършено убийството?
— Да, господине.
— Вие никога не сте го виждал в ръцете на обвиняемата, нали?
— Не, не съм го виждал.
— Точно така. И въз основа на онова, което ви казах в нашия разговор, вие не можете да се закълнете, че след като Симли Бейсън е взел този револвер, опаковал го и го поставил в сака си за голф, някой друг не е извадил пакета, срязал обвивката му, извадил и заменил револвера с друг и отново поставил пакета в сака за голф, нали?
— Правя същото възражение — каза Елис.
— Ако съдът позволи — рече Мейсън, — това е съвсем друг въпрос. Аз питам сега свидетеля, дали в резултат на разговора, който имах с него, може да свърже този револвер с обвиняемата?
— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Мисля, че във връзка с разговора, който свидетелят е имал с Пери Мейсън, този въпрос е напълно законен.
— Не, господин Мейсън — отговори сега лейтенант Траг, — от това, което ми казахте, не мога да се закълна със сигурност, че въпросният револвер не е бил подменен, след като Симли Бейсън го е взел. Не мога положително да се закълна и за това, че револверът, който ми дадохте, е същият онзи, който сте взел от дамската чанта. Най-после аз не мога да се закълна въз основа на нашия разговор, че този револвер е свързан с обвиняемата. Съгласен съм, господин Мейсън, че всичко това се базира само на нашия разговор, на това, което вие ми казахте. От друга страна, аз мога да се закълна въз основа на един отпечатък, че този револвер е бил пипан от обвиняемата, когато средният пръст на дясната й ръка е бил изцапан с някакво лепливо вещество.