— Точно така — каза Мейсън. — Това вещество вероятно е съдържало и захар.
— Да, господине, захар, лак за нокти и още дузина други неща.
— И то било изсъхнало?
— Да.
— И е оставило един скрит отпечатък, по който праховидната пудра не е полепнала.
— Да.
— И този скрит отпечатък продължава да е още налице?
— Да, господине.
— Един обикновен скрит отпечатък, който съдържа влага или мазнина, успява да ги задържи само за един относително къс период от време, нали?
— Да.
— Но този е отпечатък от съвсем друг тип?
— Не от вида, който изсъхва бързо?
— Точно така.
— В такъв случай не мислите ли, че този отпечатък би могъл да бъде оставен през последната коледна вечер, когато обвиняемата е яла бонбони, а револверът е бил все още притежание на нейния съпруг?
Лицето на Траг почервеня.
— Не мога да кажа кога е бил оставен този отпечатък.
— Добре — каза Мейсън, — това са всичките ми въпроси към вас. А сега възразявам срещу приемането на револвера като веществено доказателство на основание на това, че като такова то е некомпетентно, несъществено и не се отнася до въпроса.
Съдията Фалън завърши:
— Има достатъчно основания да се приеме, че това е едно смъртоносно оръжие и затова то може да се приеме като веществено доказателство към делото.
— Сега — каза прокурорът Елис — аз ще освободя лейтенант Траг и ще призова като свидетел Симли Бейсън.
Бейсън се отправи към скамейката на свидетелите. Той вдигна дясната си ръка, положи клетва и след като каза името и адреса си, погледна с нескрита ненавист към Мортън Елис.
— Името ви е Симли Бейсън и от четири години вие сте ръководител на службата в предприятието на Хейстингс, нали? — запита прокурорът.
— Да, господине.
— Ваша милост — обърна се Елис към съдията, — това е един враждебно настроен свидетел и затова ще го разпитам с водещи въпроси.
— Досега той не е показал никакъв признак на враждебност — отвърна съдията Фалън, — затова започнете разпита според правилата.
— Благодаря, Ваша милост.
После Елис се обърна към свидетеля.
— Привличам вниманието ви върху вторник, пети този месец, и искам да ви запитам дали по това време се видяхте с обвиняемата?
— Да, господине.
— Кога я видяхте тогава?
— Рано сутринта.
— Колко рано?
— Не погледнах часовника си.
— Беше ли това преди разсъмване?
— Не мога да си спомня.
— Къде се срещнахте с нея?
— В един ресторант.
— Как се случи така, че се срещнахте с нея там?
— Тя ми съобщи, че ще ме чака там.
— Това денонощен ресторант ли е?
— Да.
— Вие се срещнахте с обвиняемата там и закусихте заедно?
— Да.
— Разговаряхте ли през време на закуската?
— Естествено, ние не седяхме просто така, гледайки се един друг.
— Отговаряйте кратко на въпросите — каза Елис. — Разговаряхте ли или не с обвиняемата?
— Да.
— И след това се отправихте към кантората на господин Мейсън?
— Да.
— Имаше ли там друг човек?
— Да. Там беше чистачката.
— Разговаряхте ли с нея?
— Да.
— Какво й казахте?
— Не мога да си спомня.
— Взехте ли нещо от кантората на господин Мейсън?
— Отказвам да отговоря на този въпрос?
— На какво основание?
— На базата на това, че този отговор може да ме обвини в престъпление.
Елис погледна към съдията Фелън.
— Да — каза той, — свидетелят е настроен враждебно. Можете да продължите с подвеждащи въпроси, макар че и досега правехте това без възражение от страна на защитата.
Елис се обърна отново към свидетеля:
— Взехте ли един револвер от кантората на господин Мейсън?
— Отказвам да отговоря на въпроса, защото мога да бъда обвинен в престъпление.
— По-късно телефонирахте ли в присъствие на господин Мейсън на секретарката си?
— Да.
— Как се казва тя?
— Розалия Блякбърн.
— Какво й казахте по телефона?
— Казах й да вземе ключа от бюрото ми, да отключи шкафчето за дрехи, да извади от сака за голф стиковете, на дъното ще намери един обвит в хартия пакет. Помолих я да ми го донесе.
— В кантората на господин Мейсън?
— Да.
— Тя изпълни ли вашите нареждания?
— Не зная.
— Какво искате да кажете с това?
— Не зная дали тя изпълни това, което й казах.
— Но вие знаете, че тя се е появила в кантората на господин Мейсън с един пакет, нали?
— Да.
— И това беше същият пакет, който бяхте поставил в сака за голф?
— Не зная това.
— Добре, но той съдържаше същия предмет, който бяхте поставил в него, нали?
— Не зная.