Мортън Елир започна разпитите си с решителен и делови израз на лицето.
Един служител представи планове на горния и долния етаж от къщата на Хейстингс. Имаше и снимки, показващи вътрешността на помещенията. Хирург, извършил аутопсията, заяви, че смъртта е причинена от два куршума, изстреляни от 38-калибров револвер и проникнали в мозъка, че тялото било намерено в леглото и смъртта настъпила мигновено; очевидно Хейстингс е бил убит, докато е спял; че смъртта е настъпила рано сутринта в понеделник, не по-рано от един и не по-късно от осем часа; че след това тялото не е било премествано.
След това Елис каза:
— Моят следващ свидетел ще бъде лейтенант Артър Траг.
Траг излезе напред, положи клетва, застана на свидетелската скамейка и разказа за откриването на тялото, а също и представи снимки, показващи положението му в леглото, където е било намерено; след това той представи фаталните куршуми, единият от които бил открит в дюшека, след като преминал през главата, другият бил намерен в таблата на кревата.
— Познавате ли Пери Мейсън, адвоката на обвиняемата? — запита Елис.
— Да.
— Познавате ли гласа му?
— Да.
— Тогава ще ви запитам проведохте ли вторник сутринта някакъв разговор с Пери Мейсън?
— Да, господине, имах такъв разговор.
— За какво се отнасяше той?
— Господин Мейсън ми позвъни и каза, че предния ден някой е бил в неговата кантора.
— Почакайте за момент — каза Елис, — това е било в понеделник, четвърти, този месец?
— Точно така.
— Какво друго ви каза господин Мейсън?
— Той ми съобщи, че посетителят е оставил дамска чанта, в която е имало един револвер с изстреляни от него два патрона. По-нататък той каза, че впоследствие било установено, че чантата принадлежи на Адела Стерлинг Хейстингс, обвиняемата в това дело, и ми предложи да изследвам оръжието.
— Какво направихте вие след това?
— Предложих на мой сътрудник да се свърже с Гарвин С. Хейстингс по телефона. Малко след това ми докладваха, че един от служителите на Хейстингс е отишъл в дома му, за да провери защо той не отговаря на телефонните повиквания, и тогава намерил трупа му в леглото.
— Какво направихте по-нататък?
— Отидох в кантората на господин Мейсън и там заварих обвиняемата.
— Открихте ли револвера, за който ви беше съобщил господин Мейсън?
— Не тогава.
— По-късно намерихте ли го?
— За момент — намеси се Мейсън. — Възразявам срещу този въпрос!
— Защо? — запита Елис. — Той може да каже дали е открил револвера или не.
— Не, не може — възрази Мейсън, — защото няма начин, той да разбере дали револверът, който е намерил, е същият, за който аз му бях съобщил по телефона, или е този, който беше в кантората ми.
— О, Ваша милост — обърна се Елис към съдията, — това е само игра на думи. Ние можем да проследим този револвер по пътя му от една дамска чанта до бюрото на Мейсън и оттам до службата на Хейстингс, където един от неговите служители, Симли Бейсън, го е скрил; после можем да го проследим, докато той достигне до лейтенант Траг.