Дръзката разведена жена

— Какво означава пак това „не зная“?

— Аз не бях взел мерки за разпознаването на пакета.

— Този предмет беше револвер, нали?

— Да, в пакета, който сложих в сака за голф, имаше револвер.

— И това беше същият револвер, който взехте от кантората на господин Мейсън, нали?

— Отказвам да отговоря на въпроса на основание на това, че отговорът може да ме привлече под отговорност.

— Признавате ли, че сте поставил пакет в сака си за голф?

— Да.

— И че този пакет съдържаше револвер?

— Да.

— И този пакет беше взет от сака за голф от вашата секретарка?

— Възразявам срещу този въпрос — намеси се Мейсън — като водещ до едно заключение на свидетеля.

— Приемам възражението ви — каза съдията Фалън. Прокурорът продължи да задава въпроси на Бейсън:

— Наредихте ли на секретарката си да вземе пакета от сака за голф?

— Да.

— И да го донесе в кантората на господин Мейсън?

— Да.

— Тя изпълни ли нарежданията ви?

— Не зная.

— Но нали вие бяхте там? Не ви ли донесе тя пакета?

— Тя наистина донесе някакъв пакет, но аз нямах възможност да установя дали е същият, който бях поставил в сака за голф. За обяснение ще добавя, че бях предприел мерки за запазване съдържанието на пакета, като го обвих в хартия, към която прилепих бележка, в която беше описано съдържанието на пакета. Когато той ми беше донесен, установих, че опаковката му е разкъсана, и не можах да разбера дали съдържанието му не е подменено.

— Предметът, който поставихте в пакета, беше револвер, нали?

— Да, господине.

— Това беше същият револвер, който взехте от кантората на господин Мейсън?

— Отказвам да отговоря на този въпрос, понеже той може да ме привлече под отговорност.

— Добре, а сега ще се върна пак към срещата ви с обвиняемата. Не е ли истина, че отиването ви в кантората на господин Мейсън беше предизвикано от нещо, което тя ви каза?

Свидетелят се поколеба.

— Кажете — притисна го Елис, — не е ли истина това?

— Отказвам да отговоря, защото това може да навлече подозрения срещу мене.

— Ако съдът позволи — рече Елис, — достатъчно ясно е, че свидетелят се опитва да се прикрива зад правата, които му дава Конституцията, и да ги използва даже и тогава, когато няма достатъчно законни основания за това. Може би е уместно за него да отказва да се обвърже с кражбата в кантората на господин Мейсън. Що се отнася обаче до разговора му с обвиняемата, то в него няма нищо, което би могло да навлече някакви подозрения и обвинения срещу него.

— Мога ли да бъда изслушан? — запита Мейсън.

— Разбира се — отговори съдията Фалън.

— Ако се окаже — започна Мейсън, — че обвиняемата и този свидетел са заговорничили да вземат някакво доказателство от кантората ми, то вземането на револвера може да се счита като открито действие, водещо до обвинение по отделно престъпление. Вземането на револвера е едно нещо, а уговарянето да се вземе той е съвсем друго нещо. Но и двете са престъпление.

— Това е въпрос на незначителни подробности — отбеляза Елис.

— Не, не е така — възрази Мейсън. — Когато вие, хората от прокуратурата, получите някаква информация или оплакване срещу някого, често ги използвате впоследствие като точка в обвинителния акт. Считате ги като част от престъпното намерение и действие. След това се опитвате да убедите съдебните заседатели да се произнесат за виновност на обвиняемия по всяка точка от обвинителния акт. Твърдите, че всяка една от тях представлява отделно престъпление, че не вие създавате законите, а само ги прилагате. И че законодателната власт е приела да се счита за престъпление даже и само намерението да се извърши едно ужасно дело, при което, ако обвиняемият е възнамерявал да извърши подобно деяние и после действително го изпълнява, той е виновен за две отделни престъпления.

Съдията Фалън изкриви устни в нещо подобно на усмивка.

— Мисля, че въпросът е изяснен добре — реши той, — но не мога да преценя дали той е уместен или не и доколко той има отношение към това престъпление. Ако е така, може да се приеме, че обвиняемата и свидетелят са възнамерявали да извършат някакви действия. В такъв случай свидетелят има основание да смята, че като отговори на въпроса, това може да го въвлече в едно предумишлено престъпление.

— Добре — каза Елис и се обърна отново ядовито към свидетеля: — Вие запънахте един револвер в хартия и го поставихте в сака си за голф, нали?

— Да, господине.

— Бяхте ли виждал този револвер преди?

— Кога преди?

— Преди да го поставите в сака за голф?

— Да, господине.

— Къде?

— Отказвам да отговоря на този въпрос.