Дръзката разведена жена

— Бяхте ли го виждали преди пети този месец?

— Не зная.

— Защо не знаете?

— Защото не ми е известно дали този е същият револвер, който съм виждал.

— Вие сте виждал револвер, който е бил подобен на този, за който говорим?

— Да.

— Къде?

— Не мога да си спомня всичките места, където съм виждал подобни револвери. Безсъмнено фирмата произвежда стотици и хиляди бройки от тях и аз съм ги виждал на изложби на спортни уреди и пособия и още на много други различни места.

— И някои от тези „други места“ включват и една дамска чанта, нали? — запита Елис, като насочи обвиняващо показалеца си към свидетеля.

— Да.

— Коя е нейната собственичка?

Свидетелят отпусна глава, но отговори:

— Госпожа Адела Хейстингс.

— Аха! — възкликна Елис. — Най-после след тази болезнена агония на разпит вие признавате, че сте видял въпросния револвер в чантата на обвиняемата?

— Ако съдът позволи, моля за момент — намеси се Мейсън. — Възразявам срещу едностранчивите заключения на прокурора, а и срещу самия въпрос. Свидетелят не отговори, че е видял този револвер в чантата на обвиняемата.

Мортън Елис отвърна:

— Както се разбира от отговорите на свидетеля, това би трябвало да бъде същата чанта.

— От всичко, което ни е известно, това би могло да бъде съвсем друг револвер — каза Мейсън.

— Поддържам възражението срещу въпроса, поставен по този начин — рече съдията Фалън.

— Добре — каза Елис, — нека сега продължим по-нататък. Искам от свидетеля да обясни дали някой му е съобщил откъде се е появил този револвер?

— Да, господине.

— Беше ли това обвиняемата?

— Госпожа Хейстингс ми каза, че го е получила от съпруга си. Той я помолил да го държи в чантата си, защото смятал, че по този начин тя ще има известна защита, когато се намира сама навън през нощта. Ако тогава й се случи някаква неприятност или авария с колата и тя спре встрани от пътя, за да я поправя, тя би останала напълно безпомощна и беззащитна.

— Това е всичко от моя страна — произнесе триумфално Мортън Елис.

— Моля за момент — каза Мейсън, — искам да поставя няколко въпроса на свидетеля. Вие казахте, че сте видял един такъв подобен револвер в чантата на обвиняемата?

— Да, господине.

— И това, че госпожа Хейстингс ви казала, че съпругът й го дал за самозащита, особено в случаите, когато тя пътува с колата си през нощта?

— Да.

— Каза ли ви тя колко често го носи със себе си?

— Не с много точни думи, но разбрах, че тя го носи често в чантата си.

Съдията Фалън погледна към Елис.

— Това, разбира се — каза той, — е само едно заключение от страна на свидетеля. Не желае ли обвинението да го отхвърли?

Прокурорът се усмихна и отговори:

— Обвинението не желае да направи това, Ваша милост. Нека защитникът на обвиняемата продължи. Такъв разпит ще бъде може би малко тежък за неговата клиентка, но обвинението не желае той да бъде прекратен.

— Не е необходимо да правите такова изявление — рече съдията Фалън. — Съдът само привлече вниманието ви върху обстоятелството, че свидетелят изрази едно очевидно заключение.

— Обвинението няма желание да прави възражение срещу начина, по който свидетелят дава своите показания — каза Елис.

Мейсън се обърна отново към Бейсън.

— Вие разбрахте от разговора ви с госпожа Хейстингс, че този револвер й е бил даден и той е бил нейна собственост?

— Да, господине.

— И че тя го е носела доста често със себе си?

— Да.

— И е знаела как да го използва?

При този въпрос Елис се обърна към слушателите в залата и ги изгледа с широка, триумфираща усмивка. Мейсън продължи да разпитва свидетеля.

— И вие казвате — рече той, — че разговаряхте за това с госпожа Хейстингс?

— Да, господине.

Очите на Мейсън блеснаха.

— Беше ли това Адела Хейстингс, обвиняемата по това дело?

— О, не, господине — отвърна Бейсън. — За това говорих с Минерва Хейстингс, предишната съпруга.

Усмивката по лицето на Елис угасна и се замени от болезнена гримаса, но той се изправи все пак на крака.

— За момент, Ваша милост, моля за момент! — обърна се той към съдията Фалън. — Изглежда, че това е една добре обмислена клопка от защитника на обвиняемата и този свидетел. Те са знаели, че когато последният каже „госпожа Хейстингс“, аз ще приема, че става дума за обвиняемата. Възразявам срещу този въпрос на защитата и държа да се отхвърлят отговорите, които представляват заключение на свидетеля.

Съдията Фалън отвърна остро:

— Вече имахте възможност да направите възражение. Съдът ви обърна внимание върху начина, по който свидетелят отговори, но не за обвиняемата, а изобщо за „госпожа Хейстингс“, като знае, че има две такива съпруги. Свидетелят се въздържа да спомене името на обвиняемата, той говореше просто за „госпожа Хейстингс“.