Дръзката разведена жена

— Това беше клопка, една добре обмислена клопка — настоя Елис.

— Не ми е известен закон — отвърна съдията, — който да забранява на защитата да поставя клопки по пътя, по който тя очаква, че ще се движи нейният противник. Опасявам се, господин заместник-районен прокурор, че трябва да помислите върху вашите собствени клопки. Предвид на това, че има две госпожи Хейстингс, съдът отбеляза особената формулировка в отговора на свидетеля и очакваше, че вие ще поискате от него да уточни за коя госпожа Хейстингс се отнасят неговите думи. Отговорите остават валидни.

— Имате ли повече въпроси към свидетеля, господин Мейсън?

— Нямам какво повече да попитам свидетеля — отговори Мейсън.

Бейсън се накани да напусне свидетелската скамейка.

— Почакайте за момент — обърна се към него Елис. — Имам към вас още няколко въпроса.

Бейсън седна отново на мястото си.

— Преди да дойдете тук, разисквахте ли с господин Мейсън по какъв начин ще свидетелствате тук?

— Да, господине.

— Той каза ли ви, че вероятно ще бъдете запитан дали някога сте виждал револвер, подобен по външен вид на този, който вече беше представен като доказателство по това дело, като оръжието, с което е било извършено убийството?

— Да, господине.

— Казахте ли на господин Мейсън, че сте виждал такъв револвер при Минерва Хейстингс?

— Да.

— А не ви ли каза господин Мейсън да заявите, ако ви се отдаде такава възможност, че сте виждал подобен револвер, притежание на госпожа Хейстингс, без да споменете, че това е била Минерва Хейстингс?

— Да, той каза нещо в този смисъл.

— А сега кажете — продължи Елис с триумфираща усмивка — виждал ли сте подобен револвер при обвиняемата Адела Хейстингс? Отговорете на въпроса само с „да“ или „не“.

— Да.

— Той беше в нейната чанта?

— Да.

Елис се обърна още веднъж към присъстващите в залата с триумфална усмивка.

— Това е всичко — каза той. — Нямам повече въпроси.

Бейсън пак се надигна, за да напусне скамейката на свидетелите.

— Почакайте за малко — обърна се към него Мейсън. — Искам да ви задам още няколко въпроса. Виждал ли сте револвер в нейната чанта повече от един път?

— Да, имаше още един случай.

— Кога беше това?

— Не мога да си спомня точната дата.

Мейсън продължи:

— В такъв случай вие сте видял в нейно притежание два револвера. Единият — адвокатът вдигна показалеца на лявата си ръка — е револверът, който е закупил покойният и който не е фаталното оръжие, а вторият — сега Мейсън вдигна показалеца на дясната си ръка — е фаталният револвер.

— Момент, момент — надигна се Елис. — Възразявам срещу този въпрос като такъв, водещ до заключение от свидетеля.

— Не виждам основание за възражението — отвърна Мейсън.

— Свидетелят не може да твърди, че това са били два различни револвера — поясни Елис, — освен ако е сравнил номерата, без да знае какъв е бил всеки револвер.

Мейсън се усмихна на съдията Фалън.

— Мисля — каза той, — че районният прокурор потвърди отлично моята теза. Свидетелят е видял едно оръжие. Той не знае обаче дали това е бил фаталният револвер, който неизвестният убиец е заменил в сака му за голф, или това е било оръжието, което покойният е дал на обвиняемата за нейна самозащита и което е било откраднато от нея.

Мейсън отправи лек поклон към помощника на районния прокурор и продължи:

— Ако съдът не възрази, аз приключвам с това въпросите си.

— Почакайте за момент — рече Елис, — това не е справедливо разрешение на въпроса. Свидетелят трябва да отговори на моя въпрос.

— Той не може да направи това — отвърна Мейсън, — защото вие направихте възражение по него.

— Съдът още не го е приел — възрази Елис, — а освен това аз съм готов да оттегля възражението си.

— Добре — съгласи се Мейсън, — в такъв случай отговорете на въпроса, господин Бейсън.

— Аз не зная кой револвер беше този — каза Бейсън. — Може би и в двата случая беше един и същ револвер, може да са били два различни. Известно ми е, че „Смит и Уесън“ произвежда хиляди револвери, които си приличат.

Елис каза раздразнено:

— На свидетелят му е много лесно да отговори на въпроса по този начин, след като адвокатът му посочи така изкусно точния отговор под формата на възражение.

— Ако съдът позволи — отвърна Мейсън, — аз не съм правил възражение. Това стори прокурорът.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Елис.