— Това е всичко, господин Бейсън, вие сте свободен. — И той погледна часовника си.
— Време е за обичайната обедна почивка. Заседанието се прекъсва до два часа следобед.
Слушателите в залата се надигнаха от местата си, а съдията напусна креслото си и се отправи към вратата, водеща към кабинета му.
Мейсън долови погледа на Бейсън и му кимна. После се приближи до него и след като се увери, че никой няма да чуе думите му, улови го за рамото и прошепна:
— От какво се страхувате, Бейсън?
— Да се страхувам! — възкликна Бейсън с изненада. — Какво искате да кажете с това? Аз просто не исках да подпомагам прокурора повече, отколкото е необходимо.
Мейсън поклати глава.
— Вие сте изплашен, Бейсън. След като заместник-районният прокурор каза, че няма повече въпроси, вие въздъхнахте с облекчение.
— Грешите, господин Мейсън.
Адвокатът го погледна изпитателно.
— Не мисля, че греша. Разпитвал съм толкова много свидетели, намиращи се под влияние на чувствата, за да мога да кажа със сигурност, че и сега не греша. Има нещо, което знаете и за което се страхувате, че прокурорът може да ви запита.
— Няма нищо такова — отвърна Бейсън.
— Добре — рече Мейсън, — ще разберем това по-късно.
Когато един полицай улови Адела Хейстингс за ръката, за да я поведе към ареста, Бейсън почувства погледа й, отправен към него. Двамата като че ли се разбраха много добре и в погледите им проблесна един мигновен израз на триумф.
ГЛАВА 13
Във френския ресторант, намиращ се недалече от сградата на съда, имаше отделна малка стаичка, която Пери Мейсън често използваше заедно с Дела Стрийт и Пол Дрейк за обяд. Тук през обедната почивка се провеждаха разговори, които довеждаха до последните уточнявания по водените от адвоката дела.
И сега, когато тримата бяха пак седнали около кръглата маса, снабдена и с телефон, Дрейк каза:
— Получих едно съобщение, Пери. Прокуратурата има някаква изненада, която ще ни сервира следобед.
— Имаш ли някаква представа за това каква ще бъде тя?
— За съжаление, не.
Мейсън продължи:
— Има нещо, което Бейсън крие, но не зная какво е то. Той се страхува да не би да му зададат някакъв особен въпрос, отговорът на който навярно би бил съкрушителен за обвиняемата. Когато напусна свидетелския стол, по лицето му беше изписано голямо облекчение. Имаш ли някаква идея, какъв може да бъде този въпрос?
— Той би могъл да се отнася до много неща — отвърна Мейсън. — Естествено прокурорът разбира, че Бейсън е един враждебно настроен свидетел и затова избягва да му задава особени въпроси, отговорът на които може да го разпне на кръст. Както и да е, засега ние сме извън опасност. Съмнявам се много, че Бейсън ще бъде привлечен отново като свидетел. От моя страна аз също не възнамерявам да направя това, защото прокурорът може да го разкъса на парчета при един кръстосан разпит.
— Откри ли нещо относно колата от Карсън Сити, Пол?
Дрейк извади от джоба бележника си.
— Има нещо, което ме озадачава. Този Харли Дрексъл, предприемачът, живее на ул. „Централна“ 291. Той е на около четиридесет и пет години и се ползва с добро име. Построил си е къща, зад която има и малко бунгало, което често дава под наем. Вдовец е и има дъщеря, която учи в някакъв източен колеж.
— Има ли някаква връзка между него и Адела Хейстингс или някой, свързан с нашия случай? — запита Мейсън.
— Сега идва интересното, до което се добрах съвсем случайно — започна Дрейк. — Казах ти, че Дрексъл дава от време на време бунгалото, което се намира зад къщата му. Искам да ти напомня, Пери, че адресът му е ул. „Централна“ 291. Когато Минерва е попълвала формуляра си за развод, тя е посочила в него адреса си на ул. „Централна“ 291. Излиза, че Минерва се е установила в къщата на Дрексъл и вероятно е негова добра позната. Освен това, когато в кантората ти стана тази мистериозна история с дамската чанта, колата на Дрексъл е била паркирана долу на нашия паркинг.
Очите на Мейсън се разшириха от изненада.
— Какво знаеш още за Дрексъл? — запита той. — Занимава ли се с жени?
— Той е само един предприемач, отдаден изцяло на работата си. Един обикновен и лишен от въображение груб човек.
Мейсън изслуша информацията, а през това време дойде келнерът и прие поръчките им.
Внезапно Мейсън стана и започна да се разхожда из стаичката.
— Всичко това ме затрудни — продължи Дрейк. — Има нещо, но не мога да разбера.
Мейсън продължи да се разхожда. Внезапно той се спря и се обърна към Дрейк:
— Пол, тук има нещо друго. Розалия Блякбърн, секретарката на Бейсън е отишла също в Карсън Сити, за да получи там развод. Проучи, докато е пребивавала там, не е ли била отседнала също на ул. „Централна“ 291. Ако се окаже вярно, това ще ни насочи към някаква следа. Има и нещо друго. Искам да получа сведение за всички наети самолети, които са летели на четвърти този месец, понеделник следобед до Лас Вегас. Когато вечерта на същия ден ние летяхме с Дела обратно оттам, нашият пилот ни каза, че един представител на Търговската палата проверявал за частните полети. Нареди на хората си да се включат в тази работа и да проверят в Търговската палата за какво е била тази проверка. И дали е имало същата вечер и други частни полети преди нашия. Веднага след като свършим с обяда, аз ще се върна в съда, Пол, а ти се заеми с тази работа по телефона.