Мейсън се обърна отново към Бейсън.
— Вие разбрахте от разговора ви с госпожа Хейстингс, че този револвер й е бил даден и той е бил нейна собственост?
— Да, господине.
— И че тя го е носела доста често със себе си?
— Да.
— И е знаела как да го използва?
При този въпрос Елис се обърна към слушателите в залата и ги изгледа с широка, триумфираща усмивка. Мейсън продължи да разпитва свидетеля.
— И вие казвате — рече той, — че разговаряхте за това с госпожа Хейстингс?
— Да, господине.
Очите на Мейсън блеснаха.
— Беше ли това Адела Хейстингс, обвиняемата по това дело?
— О, не, господине — отвърна Бейсън. — За това говорих с Минерва Хейстингс, предишната съпруга.
Усмивката по лицето на Елис угасна и се замени от болезнена гримаса, но той се изправи все пак на крака.
— За момент, Ваша милост, моля за момент! — обърна се той към съдията Фалън. — Изглежда, че това е една добре обмислена клопка от защитника на обвиняемата и този свидетел. Те са знаели, че когато последният каже „госпожа Хейстингс“, аз ще приема, че става дума за обвиняемата. Възразявам срещу този въпрос на защитата и държа да се отхвърлят отговорите, които представляват заключение на свидетеля.
Съдията Фалън отвърна остро:
— Вече имахте възможност да направите възражение. Съдът ви обърна внимание върху начина, по който свидетелят отговори, но не за обвиняемата, а изобщо за „госпожа Хейстингс“, като знае, че има две такива съпруги. Свидетелят се въздържа да спомене името на обвиняемата, той говореше просто за „госпожа Хейстингс“.
— Това беше клопка, една добре обмислена клопка — настоя Елис.
— Не ми е известен закон — отвърна съдията, — който да забранява на защитата да поставя клопки по пътя, по който тя очаква, че ще се движи нейният противник. Опасявам се, господин заместник-районен прокурор, че трябва да помислите върху вашите собствени клопки. Предвид на това, че има две госпожи Хейстингс, съдът отбеляза особената формулировка в отговора на свидетеля и очакваше, че вие ще поискате от него да уточни за коя госпожа Хейстингс се отнасят неговите думи. Отговорите остават валидни.
— Имате ли повече въпроси към свидетеля, господин Мейсън?
— Нямам какво повече да попитам свидетеля — отговори Мейсън.
Бейсън се накани да напусне свидетелската скамейка.
— Почакайте за момент — обърна се към него Елис. — Имам към вас още няколко въпроса.
Бейсън седна отново на мястото си.
— Преди да дойдете тук, разисквахте ли с господин Мейсън по какъв начин ще свидетелствате тук?
— Да, господине.
— Той каза ли ви, че вероятно ще бъдете запитан дали някога сте виждал револвер, подобен по външен вид на този, който вече беше представен като доказателство по това дело, като оръжието, с което е било извършено убийството?
— Да, господине.
— Казахте ли на господин Мейсън, че сте виждал такъв револвер при Минерва Хейстингс?
— Да.
— А не ви ли каза господин Мейсън да заявите, ако ви се отдаде такава възможност, че сте виждал подобен револвер, притежание на госпожа Хейстингс, без да споменете, че това е била Минерва Хейстингс?
— Да, той каза нещо в този смисъл.
— А сега кажете — продължи Елис с триумфираща усмивка — виждал ли сте подобен револвер при обвиняемата Адела Хейстингс? Отговорете на въпроса само с „да“ или „не“.
— Да.
— Той беше в нейната чанта?
— Да.
Елис се обърна още веднъж към присъстващите в залата с триумфална усмивка.
— Това е всичко — каза той. — Нямам повече въпроси.
Бейсън пак се надигна, за да напусне скамейката на свидетелите.
— Почакайте за малко — обърна се към него Мейсън. — Искам да ви задам още няколко въпроса. Виждал ли сте револвер в нейната чанта повече от един път?
— Да, имаше още един случай.
— Кога беше това?
— Не мога да си спомня точната дата.
Мейсън продължи:
— В такъв случай вие сте видял в нейно притежание два револвера. Единият — адвокатът вдигна показалеца на лявата си ръка — е револверът, който е закупил покойният и който не е фаталното оръжие, а вторият — сега Мейсън вдигна показалеца на дясната си ръка — е фаталният револвер.
— Момент, момент — надигна се Елис. — Възразявам срещу този въпрос като такъв, водещ до заключение от свидетеля.