Дръзката разведена жена

— Мислиш, че можеш да им докажеш какво всъщност се е случило?

Мейсън отвърна:

— Мисля, че мога да обясня какво би могло да се е случило и обвинението няма да може да докаже, че то не е станало.

ГЛАВА 14

В два часа съдебната зала беше отново препълнена. Пол Дрейк прошепна на Пери Мейсън:

— Сега тук ще дойде и самият районен прокурор Хамилтън Бъргър, за да участва лично в заседанието по делото, и ти знаеш какво означава това — намерили са някаква изненада, която ще запратят върху тебе.

Мейсън само кимна с глава.

Един полицай въведе Адела Хейстингс в залата.

Мейсън се обърна към нея шепнешком:

— Адела, в случая има едно нещо, което ме тревожи.

— Само едно нещо ли? — запита тя.

— Е, добре — отвърна Мейсън, — само едно важно нещо. Докато Симли Бейсън седеше на свидетелската скамейка, той явно се боеше да не би районният прокурор да му зададе някакъв въпрос.

— Бедният Симли — отвърна тя, — той иска да ме защити, но сега вече знае, че властите с удоволствие биха го арестували за лъжесвидетелстване, съучастничество или нещо друго от тоя род.

— Кажете ми по кое време напуснахте дома на Хейстингс в понеделник сутринта?

— Беше доста рано. Предполагам, че е било шест часът.

— И къде бяхте през деня?

— Макар да зная, че един обвиняем не трябва да крие тайни от своя адвокат, страхувам се, господин Мейсън, че не съм в състояние да ви съобщя това.

— Ще ви задам един друг въпрос — продължи Мейсън, като я погледна право в очите. — Бяхте ли със Симли Бейсън?

Тя се поколеба, но все пак отговори:

— Да…

Един от съдебните заседатели обяви:

— Всички да станат.

Слушателите в залата, прокурорите и адвокатът се изправиха на крака.

Съдията Фалън влезе в залата и застана на мястото си.

— Можете да седнете.

После намръщен продължи:

— Виждам, че в залата се намира и самият районен прокурор. Имате ли намерение да участвате в това дело, господин районен прокурор, или се намирате тук във връзка с друг въпрос?

— Желая да взема участие в това дело — отвърна Хамилтън Бъргър.

— Много добре — каза съдията Фалън, — вие имате право на това. А сега, господин Елис, можете да продължите по нашето дело.

Междувременно Елис беше вече разменил тихо няколко думи с Хамилтън Бъргър и сега каза:

— Ако съдът позволи, след като обявих, че съм приключил с разпита на господин Бейсън, аз открих още няколко въпроса, които бих желал да задам на свидетеля. Затова моля той да бъде призован отново за даване на показания.

— Имате такова разрешение — каза съдията Фалън. — Върнете се на свидетелската скамейка, господин Бейсън, и не забравяйте, че сте положил клетва.

Бейсън се изправи, поколеба се за минута и като тръсна решително глава, се отправи към скамейката на свидетелите.

Хамилтън Бъргър се обърна с лице към свидетеля.

— Като привличам вниманието ви върху вторник сутринта, пети този месец, кажете ми закусвахте ли заедно с обвиняемата?

— Да.

— Направихте ли това и предния ден сутринта?

— Ако съдът позволи — прекъсна го Мейсън, — това очевидно е опит да се очерни обвиняемата, която е била вярна съпруга. Напуснала е дома на своя съпруг, понеже той й казал, че не я обича повече и тя трябва да отиде в Невада, за да получи там развод. Тя е изпълнила тези нареждания и е естествено да се среща и разговаря спокойно с други хора. Единствената цел на изявлението на господин прокурора е обвиняемата да бъде изложена пред обществото.

— Ние ще свържем едното с другото — рече Бъргър.

— Възражението на защитата не се приема — каза съдията Фалън. — Искам да изтъкна, че вероятно бих го подкрепил, ако въпросът се отнасяше до някой друг обяд или закуска, но тази на шести този месец положително не е резултат на случайна среща. Продължавайте.

Бъргър се обърна отново към свидетеля:

— Отговорете на въпроса.

— Да — каза Бейсън.

— Господин Бейсън, бяхте ли през целия ден в понеделник, пети този месец, в службата си?

— Не, господине.

— А къде бяхте?

— Възразявам срещу въпроса като несъстоятелен, несъществен и неотнасящ се до делото — каза Мейсън.

Съдията Фалън се поколеба малко, но после каза:

— Този път ще подкрепя възражението. Мисля, че обвинението се опитва да обвърже всичко заедно, но едно странично доказателство не може да бъде използвано заедно с друго такова, ако не е равностойно на него.

— Ако съдът позволи — рече Хамилтън Бъргър, — ако направим едно малко отклонение, ние бихме могли да свържем всичко заедно.

Съдията Фалън уточни: