— Не виждам основание за възражението — отвърна Мейсън.
— Свидетелят не може да твърди, че това са били два различни револвера — поясни Елис, — освен ако е сравнил номерата, без да знае какъв е бил всеки револвер.
Мейсън се усмихна на съдията Фалън.
— Мисля — каза той, — че районният прокурор потвърди отлично моята теза. Свидетелят е видял едно оръжие. Той не знае обаче дали това е бил фаталният револвер, който неизвестният убиец е заменил в сака му за голф, или това е било оръжието, което покойният е дал на обвиняемата за нейна самозащита и което е било откраднато от нея.
Мейсън отправи лек поклон към помощника на районния прокурор и продължи:
— Ако съдът не възрази, аз приключвам с това въпросите си.
— Почакайте за момент — рече Елис, — това не е справедливо разрешение на въпроса. Свидетелят трябва да отговори на моя въпрос.
— Той не може да направи това — отвърна Мейсън, — защото вие направихте възражение по него.
— Съдът още не го е приел — възрази Елис, — а освен това аз съм готов да оттегля възражението си.
— Добре — съгласи се Мейсън, — в такъв случай отговорете на въпроса, господин Бейсън.
— Аз не зная кой револвер беше този — каза Бейсън. — Може би и в двата случая беше един и същ револвер, може да са били два различни. Известно ми е, че „Смит и Уесън“ произвежда хиляди револвери, които си приличат.
Елис каза раздразнено:
— На свидетелят му е много лесно да отговори на въпроса по този начин, след като адвокатът му посочи така изкусно точния отговор под формата на възражение.
— Ако съдът позволи — отвърна Мейсън, — аз не съм правил възражение. Това стори прокурорът.
— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Елис.
— Това е всичко, господин Бейсън, вие сте свободен. — И той погледна часовника си.
— Време е за обичайната обедна почивка. Заседанието се прекъсва до два часа следобед.
Слушателите в залата се надигнаха от местата си, а съдията напусна креслото си и се отправи към вратата, водеща към кабинета му.
Мейсън долови погледа на Бейсън и му кимна. После се приближи до него и след като се увери, че никой няма да чуе думите му, улови го за рамото и прошепна:
— От какво се страхувате, Бейсън?
— Да се страхувам! — възкликна Бейсън с изненада. — Какво искате да кажете с това? Аз просто не исках да подпомагам прокурора повече, отколкото е необходимо.
Мейсън поклати глава.
— Вие сте изплашен, Бейсън. След като заместник-районният прокурор каза, че няма повече въпроси, вие въздъхнахте с облекчение.
— Грешите, господин Мейсън.
Адвокатът го погледна изпитателно.
— Не мисля, че греша. Разпитвал съм толкова много свидетели, намиращи се под влияние на чувствата, за да мога да кажа със сигурност, че и сега не греша. Има нещо, което знаете и за което се страхувате, че прокурорът може да ви запита.
— Няма нищо такова — отвърна Бейсън.
— Добре — рече Мейсън, — ще разберем това по-късно.
Когато един полицай улови Адела Хейстингс за ръката, за да я поведе към ареста, Бейсън почувства погледа й, отправен към него. Двамата като че ли се разбраха много добре и в погледите им проблесна един мигновен израз на триумф.
ГЛАВА 13
Във френския ресторант, намиращ се недалече от сградата на съда, имаше отделна малка стаичка, която Пери Мейсън често използваше заедно с Дела Стрийт и Пол Дрейк за обяд. Тук през обедната почивка се провеждаха разговори, които довеждаха до последните уточнявания по водените от адвоката дела.
И сега, когато тримата бяха пак седнали около кръглата маса, снабдена и с телефон, Дрейк каза:
— Получих едно съобщение, Пери. Прокуратурата има някаква изненада, която ще ни сервира следобед.
— Имаш ли някаква представа за това каква ще бъде тя?
— За съжаление, не.
Мейсън продължи:
— Има нещо, което Бейсън крие, но не зная какво е то. Той се страхува да не би да му зададат някакъв особен въпрос, отговорът на който навярно би бил съкрушителен за обвиняемата. Когато напусна свидетелския стол, по лицето му беше изписано голямо облекчение. Имаш ли някаква идея, какъв може да бъде този въпрос?
— Той би могъл да се отнася до много неща — отвърна Мейсън. — Естествено прокурорът разбира, че Бейсън е един враждебно настроен свидетел и затова избягва да му задава особени въпроси, отговорът на които може да го разпне на кръст. Както и да е, засега ние сме извън опасност. Съмнявам се много, че Бейсън ще бъде привлечен отново като свидетел. От моя страна аз също не възнамерявам да направя това, защото прокурорът може да го разкъса на парчета при един кръстосан разпит.