— И такова беше положението на нещата по времето на убийството му? — запита Хамилтън Бъргър.
— Да.
Прокурорът продължи:
— Това е едно заверено копие от завещанието. А къде е оригиналът?
— Намира се в една папка в отдела за утвърждаване на завещания. Минерва Шелтън Хейстингс; изпълнителка на това завещание, искаше то да бъде представено за регистриране и за да я представлявам като неин адвокат.
Хамилтън Бъргър предложи:
— Ако съдът не възрази, моля, това копие да бъде прикрепено като официално доказателство към делото.
— Имате ли някакви възражения, господин Мейсън? — запита съдията Фалън.
— Не мога да преценя това засега, Ваша милост. Преди да се съглася това завещание да бъде прието като веществено доказателство по делото, искам да поставя този свидетел на кръстосан разпит.
— Много добре, можете да започнете разпита си.
— Елвина Митчел е ваша секретарка, нали? — обърна се Мейсън към. Банър.
— Да, господине.
— Тя тук в съда ли е?
— Не, не присъства на заседанието.
— Тя отсъства от разглеждането на това дело? — възкликна Мейсън с изненада. — А е един от свидетелите, подписали завещанието! Нима не знаете, че тя трябва да даде показания?
— Не беше представено искане тя да се яви пред съда, за да свидетелства по делото, нито пък й беше изпратена покана за това.
— В такъв случай — каза Мейсън — аз искам да бъде изпратена призовка на Елвина Митчел да се яви пред съда и даде показания.
— Според мене — намеси се Хамилтън Бъргър, — с оглед показанията на свидетеля, това завещание е напълно и достатъчно автентично и това ми позволява да го представя като доказателство по делото. Ако защитата го отхвърля като несъстоятелно, несъществено и неотнасящо се до делото, това е друга работа. Доколкото обаче въпросът се отнася до автентичността на документа, то тя е доказана и не подлежи на съмнение. Съдът вече заяви, че въпросът за утвърждаване на завещанието няма да бъде разглеждан тук. Аз показах това завещание само за да се установи автентичността му.
Мейсън отвърна:
— Съгласно закона аз имам правото да разгледам и проуча този документ, който, ако съдът приеме, е един необикновен документ. Това завещание е направено в полза на една жена, която е уверила завещателя, че е осигурила развода си с него.
— Това не е доказано — прекъсна го Хамилтън Бъргър, — а освен това завещанието е било подписано, преди да става някаква дума за развод.
— Ще докажа твърдението си — настоя Мейсън, — преди да се съглася завещанието да бъде прието като веществено доказателство по делото.
Съдията Фалън погледна към Хамилтън Бъргър.
— Наистина имаме едно особено положение — каза той. — Очевидно налице е едно завещание, съставено преди брака на завещателя с обвиняемата, с което той оставя цялото си състояние на предишната си жена, с която, изглежда, той се е развел. Можете ли да обясните това, господин Бъргър?
— Мисля, че това може лесно да бъде обяснено — отвърна прокурорът. — По онова време, пък и изобщо тя не е била разведена. Мисля, че засега не е необходимо да се задълбочаваме толкова много по този въпрос.
— Добре — каза съдията Фалън, — но ако документът трябва да бъде приложен като доказателство към делото, а преди това обвиняемата иска да бъдат изяснени някои факти, свързани с него, аз съм склонен да позволя на защитата да направи това.
— Сега съдът ще направи тридесетминутна почивка, което ще даде възможност на защитата да призове в съда Елвина Митчел.
— Секретарката ми не може да напусне службата по това време — възрази Банър. — Имам за решаване няколко много важни въпроса и тя не може да остави кантората без човек.