— Откри ли нещо относно колата от Карсън Сити, Пол?
Дрейк извади от джоба бележника си.
— Има нещо, което ме озадачава. Този Харли Дрексъл, предприемачът, живее на ул. „Централна“ 291. Той е на около четиридесет и пет години и се ползва с добро име. Построил си е къща, зад която има и малко бунгало, което често дава под наем. Вдовец е и има дъщеря, която учи в някакъв източен колеж.
— Има ли някаква връзка между него и Адела Хейстингс или някой, свързан с нашия случай? — запита Мейсън.
— Сега идва интересното, до което се добрах съвсем случайно — започна Дрейк. — Казах ти, че Дрексъл дава от време на време бунгалото, което се намира зад къщата му. Искам да ти напомня, Пери, че адресът му е ул. „Централна“ 291. Когато Минерва е попълвала формуляра си за развод, тя е посочила в него адреса си на ул. „Централна“ 291. Излиза, че Минерва се е установила в къщата на Дрексъл и вероятно е негова добра позната. Освен това, когато в кантората ти стана тази мистериозна история с дамската чанта, колата на Дрексъл е била паркирана долу на нашия паркинг.
Очите на Мейсън се разшириха от изненада.
— Какво знаеш още за Дрексъл? — запита той. — Занимава ли се с жени?
— Той е само един предприемач, отдаден изцяло на работата си. Един обикновен и лишен от въображение груб човек.
Мейсън изслуша информацията, а през това време дойде келнерът и прие поръчките им.
Внезапно Мейсън стана и започна да се разхожда из стаичката.
— Всичко това ме затрудни — продължи Дрейк. — Има нещо, но не мога да разбера.
Мейсън продължи да се разхожда. Внезапно той се спря и се обърна към Дрейк:
— Пол, тук има нещо друго. Розалия Блякбърн, секретарката на Бейсън е отишла също в Карсън Сити, за да получи там развод. Проучи, докато е пребивавала там, не е ли била отседнала също на ул. „Централна“ 291. Ако се окаже вярно, това ще ни насочи към някаква следа. Има и нещо друго. Искам да получа сведение за всички наети самолети, които са летели на четвърти този месец, понеделник следобед до Лас Вегас. Когато вечерта на същия ден ние летяхме с Дела обратно оттам, нашият пилот ни каза, че един представител на Търговската палата проверявал за частните полети. Нареди на хората си да се включат в тази работа и да проверят в Търговската палата за какво е била тази проверка. И дали е имало същата вечер и други частни полети преди нашия. Веднага след като свършим с обяда, аз ще се върна в съда, Пол, а ти се заеми с тази работа по телефона.
Дрейк вдигна слушалката и се обади в кантората си, за да даде необходимите нареждания.
— Искаш ли още нещо, Пери? — запита детективът, докато държеше все още слушалката.
Мейсън, който беше започнал отново да се разхожда из стаичката, попита:
— Как се казва дъщерята на Харли Дрексъл?
Дрейк погледна в бележника си и отвърна:
— Елен.
— Тя посещава колеж някъде на изток?
— Да.
— И се връща у дома през лятото?
— Вярно.
— На коя дата Минерва е попълнила формуляра за развод? — запита Мейсън.
— На петнадесети септември — отговори незабавно Дрейк.
— За да се установи едно пребиваване в Невада — продължи Мейсън, — са необходими шест седмици, което означава, че Минерва е била в къщата на Дрексъл през лятото. Ако Елен е прекарвала ваканцията си у дома, налице е била прекрасната възможност двете жени да се познават. Колата на Дрексъл беше през целия ден понеделник следобед на паркинга. Открий къде е Елен сега.
Дрейк отново даде нареждания по телефона:
— Заемете се веднага с тези неща и докладвайте незабавно, щом откриете нещо.
Детективът окачи слушалката.
Мейсън продължи да разсъждава на глас:
— В нашия случай има много неясни неща, Пол. Ако един адвокат се заеме да представлява някой клиент, той трябва да извърши много проучвания. И колкото повече прави това, толкова повече неща се нуждаят от проучване.
— Съгласен съм с това — каза Дрейк. — А сега какви са шансовете ти в този случай, Пери?
— За момента — отвърна Мейсън — ние нямаме никакъв шанс да измъкнем Адела Хейстингс от това предварително съдебно разследване. Имаме възможност да спечелим този случай, когато го отнесем до по-висш съд. Обвинението не може да докаже вината на Адела Хейстингс въпреки всички основателни съмнения, освен ако не изясни, че оръжието, с което е извършено убийството, е същото, което е било намерено в нейната чанта. Доколкото ни е известно, в нашия случай имаме два револвера, единия от които Гарвин Хейстингс е купил преди, а другия — след женитбата си с Адела. Имаме достатъчно основания да приемем, че револверът, който ние считаме, че принадлежи на Адела, е вторият, който Гарвин е купил за нея. Знаем също така, че револверът, който приемаме, че е принадлежал на Хейстингс, е фаталното оръжие, с което е било извършено убийството.