— Ти пренебрегваш факта, че по фаталния револвер има отпечатъци от пръстите на обвиняемата — отбеляза Дрейк.
— Не, не забравям това — отвърна Мейсън. — Напомням ти, че обвиняемата е била омъжена за Гарвин Хейстингс и е прекарала известно време с него в къщата му. Той е имал револвера отдавна и вероятно го е държал през нощта под възглавницата си. Обвиняемата през това време е използвала лак за нокти или лакочистител или е яла бонбони, при което е било възможно да докосне револвера и да остави отпечатъци от пръсти по него. С други думи, те биха могли да бъдат направени по всяко време.
— Това е — рече Дрейк — една хубавичка история, Пери, но ти няма да бъдеш в състояние да я докажеш.
— Нямам такива намерения — отвърна Мейсън. — Единственото нещо, което трябва да направя, е да възбудя основателно съмнение в мислите поне на един от дванадесетте съдебни заседатели.
Дрейк каза малко скептично:
— Навярно ти си единственият мъж на света, който може да направи това.
Келнерът поднесе храната, но Мейсън продължи още дълго да се разхожда, преди да седне на масата и хапне малко от лекия обяд, който беше поръчал за себе си.
Внезапно адвокатът щракна с пръсти.
— Мисля, че го намерих, Пол.
— Намерил си какво?
— Отговора, който търсим. Свържи се по телефона със службата си. Кажи на хората си да отидат на летището в Лас Вегас и да проверят кои лица са наели там коли за самостоятелно ползване, без шофьор.
— Към какво се стремиш сега? — запита Дрейк. — Какво очакваш да откриеш?
— Играя си е една теория, Пол, и може би ще съм в състояние да убедя в правотата й съдебните заседатели.
— Мислиш, че можеш да им докажеш какво всъщност се е случило?
Мейсън отвърна:
— Мисля, че мога да обясня какво би могло да се е случило и обвинението няма да може да докаже, че то не е станало.
ГЛАВА 14
В два часа съдебната зала беше отново препълнена. Пол Дрейк прошепна на Пери Мейсън:
— Сега тук ще дойде и самият районен прокурор Хамилтън Бъргър, за да участва лично в заседанието по делото, и ти знаеш какво означава това — намерили са някаква изненада, която ще запратят върху тебе.
Мейсън само кимна с глава.
Един полицай въведе Адела Хейстингс в залата.
Мейсън се обърна към нея шепнешком:
— Адела, в случая има едно нещо, което ме тревожи.
— Само едно нещо ли? — запита тя.
— Е, добре — отвърна Мейсън, — само едно важно нещо. Докато Симли Бейсън седеше на свидетелската скамейка, той явно се боеше да не би районният прокурор да му зададе някакъв въпрос.
— Бедният Симли — отвърна тя, — той иска да ме защити, но сега вече знае, че властите с удоволствие биха го арестували за лъжесвидетелстване, съучастничество или нещо друго от тоя род.
— Кажете ми по кое време напуснахте дома на Хейстингс в понеделник сутринта?
— Беше доста рано. Предполагам, че е било шест часът.
— И къде бяхте през деня?
— Макар да зная, че един обвиняем не трябва да крие тайни от своя адвокат, страхувам се, господин Мейсън, че не съм в състояние да ви съобщя това.
— Ще ви задам един друг въпрос — продължи Мейсън, като я погледна право в очите. — Бяхте ли със Симли Бейсън?
Тя се поколеба, но все пак отговори:
— Да…
Един от съдебните заседатели обяви:
— Всички да станат.
Слушателите в залата, прокурорите и адвокатът се изправиха на крака.
Съдията Фалън влезе в залата и застана на мястото си.
— Можете да седнете.
После намръщен продължи:
— Виждам, че в залата се намира и самият районен прокурор. Имате ли намерение да участвате в това дело, господин районен прокурор, или се намирате тук във връзка с друг въпрос?