Мейсън обмисли внимателно информацията, която получи от Дрейк и запита:
— Как Колдуел е разпознал Адела Хейстингс?
— Чрез една снимка — отвърна детективът. — В прокуратурата поставили тъмни очила към снимка и Колдуел казал, че тя много прилича на личността, която той е возил до Лас Вегас. Освен това те му позволили да разгледа незабелязано Адела в ареста. Ти знаеш как стават тези неща в полицията, Пери.
— Какво друго можа да откриеш, Пол?
— Във връзка с адреса в Карсън Сити узнах, че Елен Дрексъл, дъщерята на Харли Дрексъл, е близка приятелка на Коноли Мейнард. Баща й построил малка къща в задната част на мястото си, която не е от типа на ония, които се дават под наем на постоянни наематели. Тя е идеално място за хора, които отиват в Лас Вегас да установят едно шестседмично пребиваване там, за да могат да заведат дело за развод. Мейнард се е сприятелил с Елвина Митчел, която се е грижела за наемането на къщичката и постоянното й използване.
Очите на Мейсън се присвиха.
— Това ще рече, че ако Минерва Хейстингс е отишла там, за да получи развод, по това време тя е била вече близка с Банър.
— Или с неговата секретарка — добави Дрейк.
— В такъв случай той е представлявал Минерва през цялото това време и е отговорен за създаденото положение, доведено дотам, че Хейстингс да се ожени втори път, макар че има законна жена.
Дрейк кимна.
— Приятелството е между Елен Дрексъл и Елвина Митчел. В понеделник Елен е пътувала със семейната кола до Лос Анжелос, за да направи някои покупки. Винаги когато идва в града, тя се среща на чаша кафе с Елвина Митчел. И тъй като, от една страна, паркингът е разположен съвсем близо до търговския център, където тя прави покупките си, а от друга страна, е до кантората на Банър, тя е паркирала колата си там. Това, разбира се, няма нищо конкретно с убийството, но все пак този факт е твърде интересен и има може би някаква връзка с престъплението.
— Сигурно има — съгласи се Мейсън. — Благодаря ти за новините, Пол. Ще ги обмисля и ще се помъча да открия нещо в тях.
ГЛАВА 15
Когато след тридесетминутната почивка съдията Фалън зае отново мястото си, Хамилтън Бъргър започна с думите:
— Ако съдът позволи, обвинението възнамерява да призове един свидетел, който ще удостовери, че е видял обвиняемата и ще посочи мястото, където е станало това. Той твърди, че по това време тя е носела тъмни очила. За да бъде еднакво справедливо за свидетеля и обвиняемата, необходимо е тя да бъде с тъмни очила. Затова моля съдът да нареди на обвиняемата да сложи тъмни очила и да остане с тях до края на заседанието.
Съдията Фалън поклати глава:
— Съмнявам се, че това е едно справедливо искане. Удостоверяването на самоличността е област, в която се правят твърде много грешки. Ако заставим обвиняемата да си сложи тъмни очила, това би било същото нещо, както ако на едно заподозряно в обир лице се постави маска, за да може свидетелят да го разпознае.
— Ако съдът разреши — уточни Бъргър, — има много неща, по които може да се разпознае една личност: глас, държание, форма на главата, походка и т.н. Мисля, че искането ми е основателно.
— Ако съдът не възрази, ние нямаме нищо против обвиняемата да сложи тъмни очила, но при условие, че всички свидетели ще бъдат задължени да направят същото и ще останат с очилата, докато трае установяването на самоличността им — съгласи се Мейсън.
Бъргър остана видимо доволен.
— Вие сте съгласен с това?
— Да, ние държим на това.
— Условието на защитата изглежда съвсем основателно — съгласи се Бъргър.
Съдията Фалън все още се колебаеше.
— Мисля, че защитникът поставя клиента си в едно много опасно положение. Съдът е видял достатъчно много установявания на самоличността на непознати лица по този начин, за да разбира много добре неговата погрешност. Основания от този род могат да доведат до най-лошото.
— Ние сме напълно съгласни с обвинението — каза Мейсън и махна с ръка. — Нека всички свидетели си поставят тъмни очила.
— Добре тогава — рече съдията Фалън. — Всички свидетели, които се намират в залата, да си поставят тъмни очила, ако имат. Тези, които нямат, да напуснат временно залата. А сега, господин Бъргър, повикайте вашия свидетел.
Мейсън се обърна към обвиняемата:
— Сложете си тъмни очила, Адела.