Хамилтън Бъргър се облегна на стола усмихнат, след като един от служителите му прошепна нещо.
— Ако съдът не възрази — съобщи той, — госпожица Митчел ще закъснее с няколко минути. За да не губим време, аз бих желал да призова един друг свидетел.
— Нямам възражение — каза Мейсън, — при условие, че когато Елвина Митчел се появи в залата, тя ще застане веднага на свидетелската скамейка.
— Съгласен съм напълно — отвърна Бъргър. — А сега моля като свидетел да бъде призован Артър Коул Колдуел.
Колдуел, мъж на около тридесет и пет години, зае място на свидетелската скамейка.
— Вашето име е Артър Коул Колдуел, авиатор сте и имате бюро за наемане на самолети тук, в Лос Анжелос?
— Да, господине.
— Имахте ли случай да пътувате в понеделник, четвърти този месец, с една млада дама до Лас Вегас?
— Да, закарах я до Лас Вегас и след това я върнах обратно.
— Колко време престоя тя там?
— Малко повече от час.
— По кое време отлетяхте оттук?
— Напуснахме тукашното летище в 5:30 часа. Самолетът беше нает по телефона по-рано през деня, аз го заредих с гориво и очаквах полета.
— Имаше ли нещо особено във външния вид на лицето, което беше наело самолета?
— Да, господине.
— Какво беше то?
— Въпреки че по време на пътуването беше тъмно, тя настоя да остане с тъмни очила, докато бъде в самолета.
Бъргър продължи:
— Ще ви помоля да огледате съдебната зала и установите дали можете да видите личността, която нае самолета ви?
— Ако съдът позволи — прекъсна го Мейсън, като се изправи на крака, — възразявам срещу този начин за установяване на самоличността. Това може да стане, ако лицата имат еднаква външност.
— Предлаганият от защитата начин е по-добър за установяване на самоличността, макар че води до увеличаване тежестта на доказателството, но и до неговата приемливост — констатира Фалън.
В този момент вратата се отвори и в съдебната зала влезе Елвина Митчел.
— Ако съдът позволи — каза Мейсън, — съобразно споразумението, постигнато с обвинението, аз моля на свидетелската скамейка да застане Елвина Митчел.
— Ще спазя уговореното — отвърна Хамилтън Бъргър.
Той почака, докато призованата положи клетва и седне на свидетелската скамейка, и след това се обърна към нея:
— Вашето име е Елвина Митчел и работите като секретарка при местния адвокат Хантли Банър, нали?
— Да, господине.
— От колко време работите при него?
— Около седем години.
Бъргър взе фотокопието от завещанието и се приближи до свидетелката.
— Вижте това копие от един документ, който, изглежда, е последното завещание и желание на Гарвин Хейстингс, подписан от вас и господин Банър като свидетели. Познавате ли този документ и това вашият подпис ли е?
— Да, господине. Всичко, което казахте, е вярно.
— Този документ беше подписан в присъствието на трима ви?
— Да, господине.
— Вие го подписахте като свидетелка?
— Да.
— Аз свърших с въпросите си — каза Бъргър. — Защитата може да разпита свидетелката.
Мейсън се обърна към Елвина Митчел:
— Ето ви тук чифт тъмни очила. Ще бъдете ли така любезна да ги поставите?
Жената се стъписа.
— Защо трябва да направя това?
— Защото, ако забелязвате, всички свидетели тук са поставили, съгласно уговорката с обвинението, тъмни очила. Това трябва да направите и вие, когато застанете на скамейката на свидетелите.
— О, разбирам, но аз не съм страна при тази уговорка и затова няма да си поставя тъмни очила.
— Хайде, хайде — намеси се съдията Фалън, — не виждам смисъл да отказвате. Тук имаме едно необичайно положение, но аз не виждам с какво ще си навреди свидетелката, ако си постави тъмни очила.
Думата сега взе Хамилтън Бъргър:
— О, уверен съм, че макар господин Мейсън да опитва още от началото да обърка свидетелката, тя ще си постави тъмни очила.
— Не мисля, че е необходимо да разискваме повече този въпрос, господин прокурор — каза съдията. — Моля свидетелката да си постави тъмните очила.
Елвина Митчел постави предизвикателно очилата си и обърна глава към съдията.
— Така е добре — каза Мейсън, — а сега, ако обичате, обърнете се към мене. Сигурна ли сте, че това е завещанието, което подписахте като свидетелка?
— Да.
— Възразявате ли срещу това да носите тъмни очила, докато бъдете разпитвана?
— Възразявам, господин адвокат — избухна тя. — Аз не съм куче, което може да бъде командвано.
— Тогава можете да свалите очилата и да ги предадете на служителката в моята кантора — каза Мейсън, след което обърна гръб на свидетелката и се отправи към мястото си.