Елвина свали очилата, направи уверено няколко крачки и ги предаде на Гърти, след това избърза към вратата на съдебната зала, където се спря за момент.
— А сега — каза Хамилтън Бъргър — нека господин Колдуел се завърне на свидетелската скамейка.
Пилотът застана отново там.
— И така, ако съдът позволи, господин Мейсън направи възражение по моето предложение, така че аз…
— Аз ще оттегля възражението си — прекъсна го Мейсън. — Съвсем очевидно е какво има на ум районният прокурор. Не мисля, че това е най-справедливият начин за установяване на самоличността, но свидетелят може да отговори на въпроса.
Като подбираше внимателно думите си, Колдуел отговори:
— Лицето, което седи зад преградата до господин Мейсън, обвиняемата по това дело, има твърде поразителна прилика с жената, която нае самолета ми.
— Защитата може да разпита свидетеля — каза Хамилтън Бъргър.
— Но дали тя действително е същата? — започна разпита Мейсън. — Можете ли да се закълнете, че това лице е същото, което нае самолета ви?
Свидетелят потърка замислено брадичката си с ръка.
— Не съм абсолютно сигурен.
Тогава Мейсън се обърна към съдията:
— Ваша милост, искам да задам още един въпрос на госпожица Митчел. Може ли съдебният пристав да я върне отново тук. Тя не е отишла много далече.
Съдията Фалън изгледа замислено Мейсън.
— Господин пристав, бихте ли довели госпожица Митчел на свидетелската скамейка?
Приставът побърза да напусне съдебната зала. Мейсън размени шепнешком няколко думи с Адела Хейстингс и след това отново се обърна към свидетеля:
— Носеше ли вашата пътничка тъмни очила през цялото време на полета?
— Да, господине.
— И на отиване и на връщане?
— Да, господине, през цялото време.
— И вие не можахте изобщо да видите очите й?
— Не, не успях.
— Видяхте ли младата жена, която е секретарка на господин Банър, преди малко на свидетелската скамейка?
— Да, господине.
— Видяхте я с тъмните очила?
— Да, господине.
— Не изглеждаше ли тя като вашата пътничка?
Свидетелят се поколеба.
— Когато я видях, аз разбрах колко трудно е да се установи самоличността на една жена, която носи тъмни очила. Тя изглеждаше наистина като моята пътничка. Мисля, че е доста трудно да се установи самоличността на която и да било млада жена с подобна фигура, която носи тъмни очила. Освен това установих, че гласът на госпожица Митчел прилича твърде много на… Бих желал да чуя как говори обвиняемата. Това ще ми помогне може би да взема решение.
— Това означава ли, че още не сте решил окончателно?
Свидетелят отново се поколеба.
— Аз почти бях взел решение. Беше ми дадена възможност предварително да установя самоличността на обвиняемата. Мислех, че ако мога да я видя с тъмни очила, бих могъл да установя положително дали е тя. Когато я видях с тъмни очила, аз се почувствах уверен в това, но когато и госпожица Митчел постави тъмните очила и чух гласа й… Тя изглеждаше точно така, както лицето, което отведох до Лас Вегас… И все пак аз още не съм напълно сигурен.
В този момент съдебният пристав, върнал се в залата, съобщи:
— Не можах да я настигна, Ваша милост. Когато ме видя да се приближавам, тя започна да тича надолу по стълбите и се смеси с тълпата край данъчната служба и аз я изгубих от очи.
— Загубихте я? — запита съдията Фалън. — Не можахте ли да я хванете, преди да се смеси с тълпата?
— Не. Не можах, защото тя тичаше с всички сили. Опитах се да накарам хората да я спрат, но тя успя да се отскубне.
— В такъв случай — каза съдията — ще отложим заседанието до десет часа утре сутринта. Междувременно изпитвам силно желание да разбера какво се крие в нейното държание. Освен това моля след закриване на заседанието представителите на обвинението и на защитата да дойдат в моя кабинет.
ГЛАВА 16
Съдията Фалън свали съдийската си мантия, окачи я на една закачалка в гардероба, обърна се към Хамилтън Бъргър и го запита:
— Какво е вашето отношение по този въпрос, господин Бъргър?
Възмутен, Бъргър отговори:
— Това просто е някакво объркване. Свидетелката Елвина Митчел очевидно изпитваше някакъв страх да се яви в съдебната зала пред толкова много хора. Господин Мейсън се възползва от това и направи една благоприятна реклама на своята клиентка.
Съдията се обърна към Мейсън:
— Вие сигурно имате някаква теория по въпроса?
— Да, имам господине.
— Добре, моля, седнете и двамата и нека господин Мейсън изложи своята теория.
Мейсън започна:
— Гарвин Хейстингс е бил убит, докато е спял.
Съдията кимна с глава.