— Може би някаква следа — отвърна Мейсън, — а може би и нищо.
— Мислите да влезете в апартамента? — запита Дела.
— Не зная — отвърна Мейсън. — Ще реша това, когато му дойде времето. Бих желал обаче да узная кога тя се е завърнала вкъщи.
— Мислите ли, че тя е отпътувала обратно за Лас Вегас?
— Ако не е направила това, значите намира в критично положение. Напуснала е канцеларията ми, паркирала е вероятно колата си някъде наблизо и навярно е отишла да вземе нещо от нея.
— От какво правите това заключение?
— От нейната чанта.
— Имате предвид нещата в нея?
— Да — отговори Мейсън. — Тя има разрешение за шофиране от Лас Вегас и навярно е пристигнала с колата си до сградата, в която се намираме. Трябвало е да направи нещо с автомобила си и го е оставила на близкия паркинг, получила е разписка и после е дошла тук. Била е много развълнувана. Ние не знаем какво е предизвикало нейното вълнение, но знаем, че вероятно е изстреляла два патрона от един 38-калибров револвер. След време тя си е спомнила, че се нуждае от нещо, което се намира в колата й, взела е разписката от чантата си и е слязла долу на паркинга. И там се случило нещо, което не й е позволило да се върне обратно тук. И сега въпросът е: дали тя е оставила чантата си тук преднамерено или случайно.
— Защо е било нужно да я оставя преднамерено?
— Защото в нея има оръжие — отвърна Мейсън. — Тя не искала да носи тази чанта със себе си повече, отколкото е било необходимо. Пожелала е да се върне обратно тук и е казала това на Гърти. Навярно е искала да даде бакшиш на прислужника и затова е взела петдесетцентова монета и разписката. И тогава се е случило нещо, което я е накарало да промени плановете си.
Мейсън замълча, замисли се и продължи:
— Дела, позвъни на Пол Дрейк и провери дали е в канцеларията си. Ако е там, помоли го да дойде веднага тук. Имам една работа за него.
— А какво ще правим с всичко това? — запита Дела Стрийт, като посочи съдържанието на чантата, което беше разпръснато върху бюрото на Мейсън.
Адвокатът отвори едно от чекмеджетата, хвана револвера с носната си кърпа и го постави вътре. Останалите предмети върна в чантата.
А Дела позвъни в детективската агенция на Пол Дрейк.
— Пол тъкмо излизаше, но аз успях да го спра на вратата. Каза, че идва веднага.
Малко по-късно се чу шифрованото почукване на Дрейк по външната врата и Дела Стрийт му отвори.
— Най-лошото нещо за една детективска агенция е да се намира на същия етаж със своя клиент — каза Дрейк. — Никога не мога да се откача… Слушай, Пери, надявам се, че това е не кой знае колко голяма работа. Има нещо, което искам да свърша тази вечер.
Дрейк пристъпи към големия фотьойл за посетители, настани се върху закръглената кожена облегалка и се усмихна на адвоката.
— Става дума за едно проучване — каза Мейсън, — което искам да се извърши много бързо. Трябваше да бъде свършено няколко часа по-рано, но се надявам, че и сега няма да бъде твърде късно.
Пол Дрейк се облегна на фотьойла и прехвърли дългите си крака върху страничната облегалка.
— Казвай — рече късо той.
— Навярно долу на съседния паркинг те познават много добре, Пол?
— Така е — усмихна се Дрейк. — Аз паркирам колата си там вече седем години.
— Аз също — рече Мейсън, — затова не мога да свърша тая работа сам. Но ти като детектив имаш правото да обикаляш наоколо, без хората да ти задават много въпроси. Ако ставаше дума за мене, сигурно бих привлякъл вниманието.
— Какво искаш да направя? — запита Дрейк.
— Слез долу на паркинга, Пол, и провери всеки автомобил, който е оставен там. Търси кола с номер на щата Невада. Освен това виж дали на предното стъкло няма и регистрационна карта. Ако намериш такава, запиши името на собственика. За всеки случай вземи номерата на всички коли, паркирани там, които имат разрешение от Невада.
— Веднага ли трябва да направя това? — запита Дрейк.
— Незабавно — отговори Мейсън. — Трябваше да бъда по-съобразителен и сам да свърша тази работа преди три часа.
Дрейк му хвърли шеговит поглед и без да каже нито дума, излезе навън.
— Да се свържа ли със службата за наемане на самолети? — запита Дела Стрийт.
— Ще почакаме Пол — отвърна Мейсън. — Ако колата на Адела се намира долу, тогава ще се насочим по тази следа.
— А ако я няма?
— Ще отлетим за Лас Вегас.
— Няма ли преди това да хапнем нещо?