— Ще ядем по-късно — каза Мейсън, — освен ако ти не искаш да се справиш с един сандвич или кренвирш.
Дела Стрийт се свърза по телефона със закусвалнята, която се намираше в съседство с паркинга.
— Можете ли — запита тя — да ни приготвите два сандвича, които ще вземем след двадесетина минути? Обажда се Дела Стрийт, секретарката на Пери Мейсън… Това е добре. Господин Мейсън иска своя сандвич с много лук и подправки. За мене пригответе сандвича също с много подправки, но с малко лук. Благодаря ви.
Дела остави слушалката. Мейсън се усмихна.
— А за Пол?
— Той има нещо предвид за тази вечер. Вероятно ще вечеря филе миньон, пържени картофи, задушен лук по френски и хубава салата. И всичко това полято с бутилка отлично вино. И ако му дадете възможност — продължи Дела, — той ще прибави стойността на всичко това към разноските по работата и ще ви представи съответната разписка.
След петнадесет минути се чу отново шифрованото почукване на Дрейк. Още от вратата той съобщи:
— На паркинга има само две коли от Невада, Пери.
— Откри ли кои са техните собственици?
— Нямаше регистрационни карти. Единият номер е АТК 205. Запитах пазача на паркинга от колко време колата е там и той ми каза, че е била паркирана преди шест часа. Другата кола има номер APE 804 и се намира там от осем часа.
Мейсън кимна.
— Добре, Пол. Свържи се с полицията в Невада и със своите сътрудници и поискай от тях повече подробности за собствениците на тези коли. Искам засега само общи сведения, без детайли. Тъй като аз съм се заел с тази работа, дръж си сметка за всички разходи. Дела ми каза, че имаш някаква важна среща и си щял да вечеряш филе миньон с богата гарнитура, полято с бутилка добро вино, и разноските за всичко това трябва да бъдат отнесени към разходите по делото.
— О, не — възрази Дрейк, — щом като трябва през цялата нощ да седя до телефона…
— Това не е необходимо — рече Мейсън. — Позвъни на полицията в Невада и вземи имената на собствениците на колите. Ще ти се обадя по телефона след около четиридесет минути. Дотогава ти трябва да имаш тази информация. След това дай нареждане на своите сътрудници да се заемат с работа и тогава иди да вечеряш. Докато получат сведенията и ти телефонират, ти ще бъдеш вече в кабинета си.
— И сметката за вечерята мога да прибавя към разноските по делото?
— Така мисля.
Дрейк се усмихна.
— Това е нарушение на благоприличието! Винаги, когато се занимавам с някое от твоите дела, аз трябва да се задоволя с един сандвич и малко сода бикарбонат за десерт… Тръгвам веднага.
Мейсън кимна на Дела Стрийт.
Двамата побързаха да слязат долу до ресторанта, където Дела взе сандвичите и потеглиха към летището.
ГЛАВА 3
От летището Мейсън телефонира на Пол Дрейк:
— Получи ли информация за тези невадски коли, Пол?
— Току-що — отвърна Дрейк. — Колата с номер АТК 205 принадлежи на Мелина Фънч, ул. „Кипър“ 625, Лас Вегас, а тази с номер APE 804 е регистрирана на името на Харли С. Дрексъл, ул. „Централна“ 291, Карсън. Разбра ли ме?
— Повтори още веднъж — настоя Мейсън. — Искам да проверя дали съм записал вярно.
Дрейк повтори имената и адресите заедно с номерата на колите.
Мейсън затвори бележника.
— Добре. А сега, Пол, нека твоите сътрудници научат нещо повече за тези хора.
— Нямам човек в Карсън — обясни Дрейк. — Най-близкият град е Рено, на разстояние тридесет мили. На моя сътрудник ще му трябва време да отиде в Карсън и да намери там човек за работата.
— Постарай се да свършиш това до полунощ — каза Мейсън и окачи слушалката.
Дела Стрийт докладва, че пилотът е готов, и двамата се отправиха към наетия двумоторен самолет. Мейсън се обърна към пилота:
— Искам да отидем до Лас Вегас и да ни почакате там. Ще се върнем към полунощ. Нямате възражения, нали?
— Казвам се Роджър и съм на ваше разположение — представи се пилотът.
Те закопчаха коланите, а пилотът получи разрешение за излитане и включи моторите. Самолетът се плъзна по пистата, а после плавно се издигна във въздуха и се насочи към Лас Вегас.
Докато летяха високо над градове и долини, слънцето залязваше и осветяваше върховете на планините.
Когато се приземиха в Лас Вегас, беше вече тъмно.
— Ще трябва да ни почакате — каза Мейсън, — но за съжаление не мога да определя точното време на отпътуването. Това ще бъде може би след един час, а може би и по-късно. Вие заредете самолета с гориво и бъдете готов.