— Ще го направя — съгласи се пилотът. — Бих желал, ако е възможно, да се върнем преди полунощ.
— Имате трудности при летенето? — запита Мейсън.
— Семейни затруднения — отвърна пилотът. — Жена ми изпитва някакви подозрения за тия пътувания до Лас Вегас, ако не се завърна до сутринта.
— Правите ли много такива пътувания?
— Зависи — отвърна, усмихвайки се, пилотът. — Според мене те не са много, но според жена ми са твърде чести.
— Ще ви се обадим, когато разберем кога ще летим обратно — каза Мейсън. — Сигурен съм обаче, че ще се върнем преди полунощ.
Едно такси ги закара до ул. „Западен Фърстън“ 721, и както Мейсън предполагаше, оказа се, че това е жилищен блок.
Той погледна в указателя, намери името на Адела Хейстингс, натисна бутона на звънеца, но никой не отговори.
— А сега? — запита Дела Стрийт. Мейсън се засмя.
— Предвид обстоятелствата ще бъдем принудени да опитаме ключовете.
Дела се озърна неспокойно.
— Мисля, че трябва да спазим законните изисквания. Защо не се отнесем до полицията?
Мейсън поклати глава.
— Не още, Дела. Нашата клиентка… Ако трябва да бъда точен, тя още не ни е такава, но ние я защитаваме по възможно най-добрия начин.
— Защитаваме от какво?
— Това е едно от нещата, които се опитваме да открием. Може би я закриляме от самата нея.
Мейсън отвори чантата, извади ключодържателя и започна да опитва ключовете, за да отвори входната врата на блока. Но нито един не се оказа подходящ.
— Изглежда, че няма да успеем — рече Дела.
— Остана още един — успокои я Мейсън и когато вмъкна ключа в бравата, тя щракна. — Това е добре.
Докато той държеше вратата отворена, Дела Стрийт се поколеба, преди да влезе вътре.
— Хайде — подкани я адвокатът. — Тук е апартамент 289.
— Защо да влизаме? — запита Дела. — Ние вече знаем, че ключът пасва, че това е нейната чанта и че тя не е вкъщи.
— Откъде знаем, че не е у дома си?
— Понеже не отговори на позвъняването.
— Тя може би не желае да има посетители или пък не е в състояние да отговори на позвъняването.
Дела Стрийт се замисли за момент, но премина през отворената входна врата на блока и се отправи към асансьора. Мейсън я последва и двамата се изкачиха до втория етаж, където намериха апартамент 289. Адвокатът натисна звънеца на вратата, но в апартамента не се чу никакъв шум.
— Дела, зная колко противозаконно е това, но аз ще вляза вътре. Ти по-добре почакай тук.
— Защо? — запита тя.
— Искам да съм сигурен, че вътре няма труп.
— Имаш предвид нейния?
— Не зная — отвърна Мейсън. — Тези два патрона трябва да са улучили нещо.
Той използва същия ключ, с който отвори външната врата. После опипа стената, намери ключа, светна една лампа.
Очевидно това беше тристаен апартамент с преден хол, една странична врата, водеща вероятно към спалнята, а отворена врата откриваше малка кухня. Личеше, че апартаментът беше нает мебелиран, но значително по-добре обзаведен.
— Изглежда, тук няма никакъв труп — каза Мейсън, — а и малко неща свидетелстват за личността на обитателя. Има само няколко книги и обичайните списания върху масичката, пепелник с две загасени цигари и една чаша с… по дяволите!
— Какво има? — възкликна Дела Стрийт, заинтригувана от особения тон в гласа на адвоката.
Мейсън посочи чашата.
— Тук има парчета лед.
— О, небеса! Тогава някой е бил тук и…
Вратата на спалнята се отвори и се появи една жена в пеньоар и с шапка за баня на главата, която застана пред тях и ги изгледа с възмущение.
— Продължавайте — каза тя. — Чувствайте се като у дома си! Не ми обръщайте внимание.
— Ужасно съжалявам — рече Мейсън, — но не допусках, че сте вкъщи! Аз позвъних и почуках на вратата ви, а през деня ви телефонирах, но не получих никакъв отговор.
— През целия ден бях в Лос Анжелос — рече тя. — А сега ще бъдете ли така любезен да ми кажете кой сте вие, как влязохте вътре и какво искате. Или трябва да се отнеса до полицията?
Мейсън се представи:
— Казвам се Пери Мейсън и съм адвокат в Лос Анжелос. Защо не се върнахте в моята кантора?
— Да се върна в кантората ви? — запита тя.
— Да.
— Никога през живота си не съм била в кантората ви — отвърна тя. — И изобщо нямам представа, че сте адвокат. Коя е жената с вас?