— Продължавай! — каза Донър и погледна към Сутро.
Далмас пристъпи миролюбиво към него и свали ръката си, стиснала колта.
— Ще ти кажа как и защо. Откакто започнах да работя за Уолдън, зад мен се закачи опашка — някакво непохватно говедо, студийно ченге. Забелязваш го от миля, толкова е едър. Беше подкупен, Донър. Убиецът на Уолдън го бе подкупил. Направил си е сметката, че студийното ченге има шансове да се добере до мен. Позволих му да направи точно това, подхвърлих му стръвта, за да разбера какво е намислил. Негов шеф беше съветникът. Сутро собственоръчно е убил Уолдън. Работа точно като за него — аматьорска — дръзко убийство. Дързостта всъщност го издаде — инсценираното самоубийство с изпилен пистолет, който според сметките на убиеца няма да бъде издирен, защото самият убиец не е знаел, че на повечето пистолети номерът е изписан и отвътре.
Донър завъртя късия револвер, докато го насочи по средата между рижия и Сутро. Не каза нищо. Гледаше заинтригуван, със замислен поглед.
Далмас се наклони малко напред и усети напрежение в мускулите на стъпалата си.
Филипинецът, който лежеше на пода, простря ръка на дивана и ноктите му издраскаха кожената тапицерия.
— И това, Донър, ще го вземат мътните, съвсем не е всичко! Сутро беше приятел на Уолдън и е можел да се приближи достатъчно близко до него с пистолет в ръка и да стреля в главата му. Изстрел на пристроения етаж на „Килмарнок“ не би се чул долу, изстрел от трийсет и два калибров. И така, Сутро спокойно сложил пистолета в ръката на Уолдън и си заминал. Но съвсем забравил, че Уолдън е левак, а освен това не подозирал, че пистолетът може да бъде издирен. Когато това стана, а и тоя тип, когото бе подкупил, го разбра що за птица е, щом измъкнах каквото ми трябваше от момичето, именно той, Сутро, нае хора с автомати и ни притисна и тримата във вила в Палмс с намерението да ни затвори устите завинаги. Само че те, както и всички останали, не си свършиха много добре работата.
Донър кимна замислено, избра подходящо място в корема на Сутро и се прицели.
— Разкажи ни за всичко това, Джони — подкани го той полека. — Разкажи как си поумнял на стари годи ни…
Ненадейно рижият се размърда. Приведе се зад бюрото и в същия миг ръката му посегна към резервния пистолет. Изстрелът прокънтя иззад бюрото. Куршумът мина през дупката за краката и се заби със свистене в стената. Това произведе такъв трясък, сякаш, пробивайки ламперията, куршумът срещна метална плоскост.
Далмас светкавично вдигна колта и стреля два пъти към бюрото. Разхвърчаха се трески. Рижият извика и се изправи с пистолет в ръка. Донър се олюля. Пистолетът му се обади с два последователни изстрела. Рижият извика отново и от едната му буза шурна кръв. Смъкна се зад бюрото и повече не стана.
Донър взе да отстъпва назад, докато не се опря на стената. Сутро се изправи, сложи ръце на корема си и се опита да простене.
— Така, Джони. Сега е твой ред — рече Донър. После се закашля силно и се смъкна надолу с гръб, опрян на стената. Чу се характерният шум от търкането на дрехите в ламперията.
Той се наклони напред и изпусна пистолета. Опря ръце на пода и продължи да кашля. Лицето му взе да посинява.
Сутро бе застанал неподвижно, притиснал корема си с ръце, сгънати в лактите. Пръстите му бяха свити като нокти на хищна птица. Очите му гледаха безжизнено — очи на мъртвец. След малко коленете му се огънаха и той падна по гръб на пода. Донър продължи тихо да кашля.
Далмас отиде до вратата, ослуша се, отвори и надникна в коридора. После бързо затвори.
— Звукова изолация, и то каква! — измърмори си. Върна се при бюрото и вдигна телефонната слушалка. Остави колта и набра номера. Изчака и каза:
— Капитан Каткарт… Трябва да говоря с него… Да, да, важно е… Много е важно.
Почака, като барабанеше с пръсти по бюрото и оглеждаше със суров поглед стаята. Сепна се, когато от другия край на жицата се обади сънен глас:
— Далмас е, шефе. Обаждам се от Каза Марипоза, от частния кабинет на Гаен Донър. Малък инцидент, но няма тежко ранени… Открих убиеца на Дерек Уолдън… Джон Сутро е… Да, съветникът… Побързайте, шефе, нали разбираш, не бих искал да влизам в схватка с персонала.
Затвори телефона, взе колта от бюрото, задържа го върху дланта си и погледна към Сутро.
— Хайде, ставай, Джони — рече той с уморен глас. — Стани и кажи на мен, нещастното глупаво ченге, как да скрия това, умнико.