10
Лампата над голямата дъбова маса в Централното полицейско управление светеше прекалено ярко. Далмас прекара пръст по плота, погледна го и се избърса в ръкава си. Подпря брадичка с жилестите си ръце и се загледа в стената над бюрото с повдигащ се капак, поставено до масата. Беше сам в стаята.
Високоговорителят на стената занарежда провлечено:
— Кола седемдесет и едно „бе“ да тръгне към седемдесет и втори район — номер три и „Берендо“… в дрогерията… чака мъж…
Вратата се отвори. В стаята влезе капитан Каткарт и внимателно затвори зад себе си. Беше едър, вече на възраст, с широко потно чело, щръкнали мустаци и възлести ръце. Седна между дъбовата маса и бюрото и докосна с пръсти незапалената лула в пепелника. Далмас свали ръцете си и вдигна глава.
— Сутро е мъртъв — обяви Каткарт. Далмас го погледна и нищо не каза.
— Жена му го застреля. Поиска да се отбием у тях за малко. Момчетата са го наблюдавали внимателно, но не и нея. Преди да успеят да реагират, тя го гръмнала.
Каткарт отвори уста и пак я затвори. Зъбите му бяха едри и жълти.
— Изобщо дума не обелила. Извадила отзад малък пистолет и стреляла три пъти… един, втори, трети. Завесата пада, актьорите се покланят, край на представлението. Ето това е. После най-спокойно, както би си представил, обърнала пистолета в ръка та си и го предала на момчетата… Защо, по дяволите, го е сторила?
— Направи ли самопризнание? — попита Далмас. Каткарт го изгледа, пъхна незапалената лула в устата си и шумно всмукна.
— Той ли?… Да… макар и не писмено… Защо според теб го е застреляла?
— Знаела е за блондинката — обади се Далмас. — Решила е, че това е последният й шанс да си отмъсти. Вероятно е била наясно и за наркотиците, и за изнудването.
Капитанът бавно кимна.
— Да, навярно това е причината. Преценила е, че й се удава последен шанс. Тогава защо веднъж завинаги да не му даде да разбере на мръсника! Ако адвокатът й е оправен, ще издейства оправдателна присъда за убийство — петнайсет месеца затвор. Принудителна почивка.
Далмас се намести в стола си и се намръщи. Каткарт продължи:
— Това е шанс за всички ни. Никаква мръсотия по твоя път, никаква мръсотия пред администрацията. Ако не беше го направила, щеше да е удар под пояса за всички. Трябва да й се отпусне пенсия.
— „Еклипс филмс“ да се погрижи за това — предложи Далмас. — Когато отидох у Сутро, разбрах, че съм вързан от пресата. Бих могъл сам да го застрелям, ако не беше такъв мерзавец и ако не беше съветник.
— Не, хиляди пъти не, моето момче. Остави това на властта — изръмжа Каткарт. — Ето каква е ситуацията. Няма как да обявим, че Уолдън се е самоубил. Изпиленият пистолет излиза против тази версия и трябва да изчакаме аутопсията и доклада на експертите за оръжието. А парафиновата проба на ръката положително ще покаже, че изобщо не е стрелял с пистолета. От друга страна, уликите свеждат случая до Сутро, а това, което ще се разкрие, не бива да е особено болезнено. Прав ли съм?
Далмас взе цигара и я намачка с пръсти. Запали бавно и тръсна клечката кибрит, за да я изгаси.
— Уолдън не беше цвете за мирисане — каза той. — Историята с наркотиците ще вдигне ужасен шум, но какво пък. Ние сме с чисти ръце, като оставим настрана няколкото неясни момента.
— Да вървят по дяволите неясните моменти — рече Каткарт и се ухили. — Както гледам, с всичко ще се оправим. Твоят приятел Дени ще изчезне на бърза ръка, а ако оная мръсница Долтън ми падне в лапите, ще я пратя в Мендосино да си почине хубавичко! Ловко ще подхванем Донър, като излезе от болницата. Трябва да им дадем да се разберат на тези хищници, независимо кой точно го е направил, заради таксиметровия шофьор и капана, който ти устроиха. Но те няма да проговорят. Имат години напред и трябва да мислят за бъдещето си. Пък и таксиметровият шофьор не е толкова тежко ранен. Остава бандата с автоматите. — Каткарт се прозя.
— Положително са от Фриско. Тук рядко стрелят с автомати.
Далмас се отпусна в креслото.
— Няма ли да пийнем нещо, шефе? — попита уморено. Каткарт го погледна косо.
— Има само още нещо, което искам непременно да ти кажа — продължи той мрачно. — Че си разглобил пистолета, стига да не си съсипал пръстовите отпечатъци — хубаво. Че не ми спомена дори за това, дето си се заплел в тази бъркотия… Хайде, така ти е изнасяло. Но проклет да бъда, ако говори добре за теб, че си ни губил времето и си ни мамел със собствените ни карти.
Далмас се усмихна замислено.
— Абсолютно си прав, шефе — рече смирено. — Трябваше да се върши работа. Това е всичко, което имам да кажа.
Каткарт потърка енергично бузите си. Намръщената му гримаса се смени с усмивка. Наведе се напред, отвори чекмедже и извади бутилка уиски. Постави я на бюрото и натисна звънеца. Влезе огромен униформен мъжага.