— Какво си намислил? — попита Дени намръщено. Не изглеждаше очарован.
— Приятелката му смята, че не е самоубийство, Дени. Аз съм на същото мнение и имам нещо като следа, но трябва да се действа бързо, защото за нас тя е важна, колкото и за полицията. Не вярвах, че ще успея да проверя всичко веднага, но ми провървя.
— Аха, само че на мен не ми обяснявай толкова сложно, защото бавно загрявам — каза Дени.
Драсна клечка кибрит и запали пурата си. Реката му съвсем леко трепна.
— Никак не е сложно, направо е тъпо. Пистолетът, с който е стреляно по Уолдън, е с изпилен номер. Аз обаче го разглобих. Вътрешният номер не беше изпилен. В Специалния отдел на Центъра имат номера.
— И ти отиде там, поиска сведението и те веднага ти го дадоха — присмя се мрачно Дени. — А когато открият Уолдън и сами направят справка за пистолета, ще им стане драго, че чудесно си ги метнал.
— Спокойно, момче. На приятеля, дето направи сверката, може да се разчита. Няма защо да се притеснявам.
— Защо, по дяволите, да се притесняваш! А от къде на къде тип като Уолдън ще държи у себе си пистолет с изпилен номер? Това се смята за углавно престъпление.
Далмас довърши питието си и занесе празната чаша на бюрото. Извади отвътре бутилката с уиски. Дени поклати глава, че не иска повече. Изглеждаше особено раздразнен.
— Ако пистолетът е бил негов, възможно е да не е знаел, че номерът е изпилен. А може пистолетът изобщо да не е бил негов! Ако пистолетът е на убиеца, тогава убиецът със сигурност е аматьор. Професионалист никога не би държал такова оръжие.
— Добре — обади се мъжагата примирено. — И какво откри за пистолета?
Далмас отново седна на леглото. Измъкна пакет цигари от джоба си и запали. Наведе се напред, за да изхвърли кибритената клечка през отворения прозорец.
— Разрешителното е било издадено преди около година на някой си Дарт Бурванд, журналист от „Прес кроникъл“. На този Бурванд му светили маслото миналия април на гара Аркейд. Бил се приготвил да напусне града, но така и не го направил. Не разплели случая, но се подозира, че въпросният Бурванд е бил свързан с доста голяма и добре организирана измама и се е опитал да шантажира един от важните шефове. И важният шеф му затъкнал устата. Бурванд напуска сцената.
Дени дишаше тежко. Беше забравил за пурата и тя догаряше. Далмас го гледаше с напрегнат израз на лицето.
— Подробностите научих от Уестфолс от „Прес кроникъл“ — продължи той. — Приятел ми е, но историята не приключва дотук. Пистолетът сигурно е бил върнат на жената на Бурванд. Тя все още живее тук, някъде в Северен Кенмор. Може пък и да ми сподели какво е направила с него… а може и тя самата да е замесена в някое изнудване, Дени. Ако е така, едва ли ще ми признае нещо, но след разговора ни вероятно ще се опита да се свърже с някого. Ето кое ме интересува. Схващаш ли?
Дени драсна друга клечка кибрит и я задържа пред края на пурата си. После с дрезгав глас рече:
— Значи това, което трябва да направя, е да следя малката, след като ти й пуснеш мухата за пистолета.
— Точно така!
Мъжагата стана, понечи да се прозее и изсумтя.
— Лесна работа. Но защо е всичката тази потайност около Уолдън? Защо не оставим ченгетата да си блъскат сами главите? Рискуваме да си навлечем куп неприятности в Центъра.
— Трябва да се рискува — обади се бавно Далмас. — Не знам с какво бандата изнудвачи е държала Уолдън в ръцете си. Студията ще загуби сума пари, ако това се разкрие при разследването и излезе по първите страници на вестниците в страната.
— Ти пък! Сякаш става дума не за Уолдън, а за Валентино. Та Уолдън е само директор на продукция, мътните го взели! Всичко, което трябва да направят, е да задраскат името му от няколко афиша на филмите, които още не са пуснати по екраните.
— Те са на друго мнение, сигурно защото не са се посъветвали с теб — подигра се Далмас.
— Добре! — сопна се Дени. — Във всеки случай, ако аз съм на твое място, ще оставя мацето да си опере пешкира. На полицията й трябва някой за виновен.
Той заобиколи леглото, взе шапката си и я нахлупи.
— Чудно ще се подредим! — рече с кисела физиономия. — Като капак на всичко ще трябва да привършим преди още ченгетата да научат, че Уолдън е мъртъв. — Махна с ръка и се изсмя безрадостно. — Съвсем като на кино!
Далмас прибра шишето с уиски в чекмеджето на бюрото и си сложи шапката. Отвори вратата и направи път на Дени да мине. После загаси лампата. Часът беше девет без десет.
6
Високата блондинка изгледа Далмас със зеленикавите си очи с изключително малки зеници. Той побърза да влезе и се постара това да не проличи. Бутна вратата с лакът и каза: