— Нейните маниери са приемливи, макар и да са малко по-живи от необходимото — отговори той. — И очите й са така хубави, както ги бе описал Хенри.
Лейди Катрин настръхна от обида при тези думи, след което се отдалечи от него с вирнат нос, убедена в глупостта на мъжката половина от света. Вечно колебливи, на тях не можеше никога да се разчита, отгоре на това бяха така ужасно податливи на превъзходните уловки на нейния собствен пол, че дори и един толкова проницателен мъж като сър Джефри можеше, както тя се убеди, да бъде измамен и то от фуста, излязла от модата преди цяла година. Тя се насочи без да се бави към дъщеря си и се зае да я убеждава в насладата от танците.
СЕДМА ГЛАВА
В залата вече се забавляваха доста хора. Джорджиана Дарси, след като приветства мило гостите си, можеше да бъде видяна сред тях да води танцьорите, докато музикантите свиреха жизнерадостни мелодии. Междувременно тя често поглеждаше ласкаво ту към семейство Стантън, ту към Брук, ту към Мидълтън, по лицата на всеки един от които можеше да се прочете одобрение от модела на роклята й, от панделките в косите й, та до самите върхове на пантофките й.
Сър Едуард Стантън, възрастен джентълмен с изискани маниери, отдавнашен техен съсед и близък приятел на баща й, я наблюдаваше със задоволство:
— Не се ли съживи Пембърли отново? — възкликна той. — Каква тъжна тишина цареше тук много, много години. Каква радост е да видя отново тази картина!
Наистина, Джорджиана сияеше сред танцуващите млади хора: дори и най-придирчивият наблюдател не мижеше да открие и един недостатък в нея. Тя бе безупречна. Но когато разговорът се насочи към господаря и господарката на дома, които точно тогава поздравяваха своите гости в отсрещната половина на залата, се появи още една, по-благодатна тема за приказки. По нея трите споменати семейства имаха също така единодушно мнение, било то и далеч не така хвалебствено. Мисис Мидълтън, известна със своето великодушие, изказа категоричното си неодобрение от напълно неравностойния брак, докато приятелите й в същото време поклащаха глави в знак на съгласие с нея. И нито един от тях не бе така наивен, че да се противопостави на подобна преценка.
За щастие тъкмо тогава пристигна голямата компания, водена от семейство Бингли и Елизабет се спусна към обичната си сестра Джейн, за да я обсипе с най-горещи приветствия. Съпругът на мисис Бингли се присъедини към тях и сподели радостта на двете сестри, които изглеждаха и се чувстваха така, сякаш не се бяха виждали много дълго време, а всъщност последната им среща се бе състояла само преди няколко дни.
Джейн изрази възхищението си от цялата подредба на балната зала, като хвалеше уменията на сестра си и се учудваше на спокойствието й сред този вихър:
— Наистина, скъпа ми Лизи, ти си олицетворение на хладнокръвието. Аз съм напълно сигурна, че твоето угощение би било чест дори за нашата майка!
Елизабет би доверила на сестра си от какво безпокойство е обзета, но по петите на Джейн вървеше Каролайн Бингли, нетърпелива да изкаже и тя комплиментите си към домакинята.
— Не мога да не се съглася с вас, мисис Бингли — заговори тя веднага след първите приветствия към господарката на дома. — Чест прави на мисис Дарси, че така добре се е справила със задълженията си след промяната в живота й. И това трябва да бъде признато като изключително постижение, имайки предвид колко малка бе практиката й преди. Тук са също така госпожиците Кити и Мери, дойдоха от Пелам Хол да вкусят от тазвечерните развлечения и да потърсят за семейството си всичките облаги, каквито може да предложи толкова възвишено общество.
Елизабет, макар и изненадана от тона на Каролайн Бингли, реши, че все пак трябва да отговори вежливо:
— Скъпа мис Бингли, надявам се да се забавлявате поне толкова, колкото и те. Моят съпруг ви счита кажи-речи за своя сестра, а и Джорджиана може винаги да се осланя на вашия по-голям опит в обществото. Вие сте били добре приета в Пембърли още преди ние двамата с мистър Дарси да се срещнем за първи път, докато аз опознах имението, откакто станах негова господарка.
След тези думи тя остави смутената мис Бингли и пристъпи, за да поздрави с добре дошли своите по-млади сестри, изслушвайки с внимание за четвърти или пети път нескончаемите им приказки за печалните новини: болестта на майка им и разочарованието й от това, че трябва да пропусне празненството.
Кити едва сдържаше бурното си вълнение. Но след малко дори и тя изпита страхопочитание от изисканите гости и обстановката и заговори тихо: