В този момент се приближи и любопитната Каролайн Бингли. Тя също бе живо заинтригувана от сцената, разиграла се преди малко и обръщайки се припряно към мистър Дарси възкликна:
— Братовчедът на лейди Катрин не е ли свързан със семейство Хейууд от Нортъмбърланд, мистър Дарси? Онези, които много добре се познават със семейство Бингли от старо време. Вие трябва да ми го представите, защото в такъв случай ще имаме да си казваме доста неща.
След което незабавно, още щом капитанът освободи Джорджиана, за да може да я покани един от многото ухажори, които я очакваха, той бе отведен да удостои с вниманието си тази най-нова своя почитателка.
Мис Бингли се учудваше, че двамата не са се срещали преди. И, разбира се, за нея най-добрите семейства трябва непременно да се намерят един ден някъде, независимо дали ще е в родния край на капитана — в Хардфорд, тук в Дарбишър, било в Лондон или в Бат.
Уви, обясни Хейууд с печален тон, той така тъжно бе пропилял своята младост, прекарвайки повечето време на корабите, от които може да ти призлее, а не в компанията на представители на висшето общество. Въпреки това, обещаваше капитанът и с всяка дума тонът му ставаше все по-уверен и уверен, той възнамерява да навакса пропуснатото, доколкото е възможно, стремейки се да намира такава очарователна компания, като тази, която сега вижда пред себе си.
Каролайн поруменя, но успя да прикрие вълнението си навреме, за да отбележи, че в околността има достатъчно развлечения, които биха доставили удоволствие на всеки човек с възприятия и изтънчен вкус като неговия. Така че двойката незабавно си определи среща за следващия ден по време на посещението му в Пелам Хол, когато решиха да си направят една чудесна разходка. А само няколко мига по-късно се появи лейди Катрин, за да си възвърне моряка.
Горкият капитан, тръгвайки, той отправи продължителен поглед към мис Бингли, а после покорно поведе своята братовчедка Ан към дансинга и изтанцува с нея изящен танц под ритъма на народните мелодии. Що се отнася до маниерите му — цялата компания отсъди единодушно: те бяха безупречни.
ДЕВЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин Джорджиана направи обичайната си любима разходка в парка на Пембърли. Откакто пристигна снаха й, тя често търсеше нейната компания за тези разходки. И двете ги възприемаха по един и същи начин: смятаха, че тогава почти няма нужда от разговори. Природата, според тях, можеше да достави толкова много удоволствия на всекиго, че каквато и да е промяна в подредбата й от страна на човека изглеждаше за двете млади жени като нарушаване на хармонията в нея.
Затова техните обиколки из парка, макар и безмълвни, бяха по сестрински топли.
Днес обаче Джорджиана реши да се усамоти. Празникът предишната вечер така смути съзнанието й, че тя трябваше да бъде сама и да подреди в мислите си последните промени. Джорджиана, която така твърдо бе решена в себе си да остане безразлична и непоклатима, за да не се поддаде на обаянието на нито един мъж, откри, че мислите й се връщат по-често, отколкото трябва, към спомените за Томас Хейууд.
Отдавна се гордееше, че е неподвластна за чара на младия Стантън, по-големия Мидълтън и Ричард Брук, но капитанът я изненада изневиделица. Неговото неочаквано появяване, романтичната му фигура, приключенията, за които бе намекнал, страданията, които вероятно бе преживял — всяка подробност за него като че ли завладяваше въображението й. А когато той изрецитира за нея с онзи напевен глас строфи от стихове на лорд Байрон, тя се почувства застрашена, по начин, който досега не допускаше, че е възможен. Какво непостоянно създание беше самата тя! Можеше ли непреклонността й, в крайна сметка, да е толкова крехка?
Свежият пролетен въздух порумени страните й, докато се разхождаше по настланите с чакъл алеи между храстите, докато се изкачваше по малките хълмове и бродеше из гъсталаците и малките горички. За кратко време младостта и чудесното утро си казаха думата. Нейната увереност в себе си, настроението й се повишиха и тя започна както по-рано със желание да търси най-нежните струни на душата си, които като че ли се събуждаха отново. Както бе погълната от новото си занимание, изведнъж се сепна от някакъв шум сред люляците точно зад гърба й. Обърна се бързо, за да види каква ли птица или животно се крият там, когато с изненада откри вместо тях неочаквано появилата се фигура на един млад мъж.