— Но, скъпа Каролайн — възкликна Чарлз, — трябва ли да променяме прекрасните подаръци на природата? Нали те са много по-чаровни такива, каквито са създадени от самата нея. Исках да ви кажа още нещо — продължи той развълнувано, — имаме новина. Току-що научих, че ще бъдем удостоени с посещението на скъпите родители на Джейн, те ще пристигнат след не повече от две седмици. Не е ли великолепно? Ще ги посрещнем и ще се забавляваме с цялата пищност, на която е способен Пелам Хол. Много вероятно е дори устроим свой собствен бал, за да ги представим на съседите. Не мислите ли, че това е по-добро средство, отколкото подрязването на дърветата, за да привлечем вниманието на Дарбишър към себе си?
Мисис Хърст бе толкова зашеметена от тази новина, че не можа да устои на подтика да повтори думите на брат си:
— Мистър и мисис Бенет да бъдат представени на обществото в Дарбишър? Ти сигурно се подиграваш, Чарлз!
Каролайн едва сдържа изумлението си:
— Скъпи Чарлз, ще постъпиш по-добре, ако запазиш компанията им най-вече за себе си. И още — моли се съседите да не узнаят нищичко за тяхното посещение.
Докато Каролайн произнасяше последните думи, се чу шум от приближаваща карета. Кити и Мери Бенет се връщаха от сутрешното си гостуване у София Мидълтън, с която се бяха запознали миналата вечер на бала и до сутринта трите вече бяха дали обет за най-искрено приятелство, както и се бяха си за пазителки на най-съкровените си тайни. Още със слизането от каретата момичетата се втурнаха към гостната, подхванали от двете страни и сестра си Джейн.
— Ооо! Братко — отправи своя поздрав Кити. — Каква утрин! Как се забавлявахме със София и колко радостни бяхме, да знаеш! Мисля, че Мидълтън Хол е по-голям от Пелам, но те имат само два файтона и тяхната овощна градина е по-скромна. Толкова се смяхме. А сега Джейн ни съобщи, че мама и татко ще дойдат тук! Казвам ви, горя от нетърпение да им представя София. Не си ли съгласна, Мери, че Франк Мидълтън е удивително красив?
— За някого може и така да е — последва отговорът на Мери, — дори може би за болшинството. Аз обаче не намирам особен чар в красотата сама по себе си. Аз търся по-солидното привличане на интелектите.
Но Кити едва ли я чуваше. Тя никога не придаваше никакво значение на сестрините си думи. И този път сестринското й внимание се ограничи с поредното словоизлияние, отправено неизменно към Мери:
— Господи, как се смяхме. Кълна се, че София и аз вече бяхме примрели от смях. Особено когато тя разля вода върху ливреята на Уоткин… какъв грозник е този, никога не съм виждала по-грозен от него. През цялото време се смеехме високо, дори и вие в Пелам може да сте ни чули.
Каролайн Бингли реши, че се е наслушала на бърборенето й. Изчакваше само удобна пауза, за да се намеси, но след като не можа да намери, независимо от скоропоговорката на Кити, също заговори:
— Вашият разказ за утринните ви приключения дава увереност, че добре ще прекарате времето тук. А с пристигането и на родителите ви Пелам Хол ще си подсигури вниманието на всичките съседи. Ние с нетърпение, с голям интерес очакваме предстоящите забавления — след което тя и мисис Хърст се оттеглиха в библиотеката, за да прегледат списанията с последните новости в парковото оформление.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Оттеглянето на сестрите Бингли предизвика у Джейн смесени чувства, но облекчението надделя. Студеното изражение на Луиза и безсърдечната изтънченост на Каролайн само потискаха цялата компания и това тягостно чувство се стопи единствено след като двете сестри напуснаха гостната. На Джейн не й се искаше отношенията между тях да са обтегнати и се стараеше заради съпруга си да не вижда нещата в такава светлина, но реалността, която не можеше да отрече, беше друга. Където и да се появяха сестрите на Чарлз, смразяваха обстановката.
Не й остана много време да се замисли за техните недостатъци и да ги сравни с чудесните качества — щедрост, великодушие, благосклонност на съпруга си, защото след миг в стаята влезе слугата с ново писмо. Джейн веднага разпозна почерка на сестра си Лидия, от което я обзе ужас, тя пое писмото и веднага започна да чете.
22-ри април, понеделник, Брайтън
Скъпа моя Джейн,
Колко чудесно е, че мама и татко ще отидат направо у вас. Ние също, разбира се, тръпнем от нетърпение, както мама предполага съвсем вярно, да се съберем със семейството ни по случай празненството. След като моят обичан Уикъм за щастие успя да вземе разрешение за отлъчка от полка, ние ще можем да тръгнем без никакви затруднения. Де да можеше да пристигнем по-рано, навреме за бала. Колко ли ще сме радостни! Жадувам да те видя отново, да зърна сред какъв разкош живееш. Мама ми разказва за красотите на твоя Пелам Хол и за новата ти чудесна везана покривка върху спалнята. Когато жената на майор Ейнсли научи къде отиваме, сигурно ще се пръсне от завист. Що се отнася до скъпия Пембърли, домът, в който е преминало детството на моя Уикъм, него вече усещам, че го познавам. Очаквам с нетърпение, скъпа ми сестро, края на седмицата.