— Кажете, скъпа лейди Катрин, не можем ли да се утешим — заговори отново безразсъдно джентълменът, — с успехите на нашата Джорджиана? Колко добре изглеждаше тя онази вечер, нали? Каква чудесна, хармонична фигура! Какъв стан и осанка! Тя поне се държи по начин, който не безчести нито нея, нито семейството й. Колко се издигна очите на хората. И не прикова ли към себе си всички погледи?
— Наистина — отговори енергично лейди Катрин, — никой не може да оспори, че тя направи впечатление. Що се отнася до възхищението на всички… тук аз не мога да я похваля. Имаше чифт очи, които моята племенница щеше да направи добре, ако бе оставила да обърнат взор в друга посока.
Горкият сър Джефри, палецът все още го болеше, а смисълът на нейните думи напълно му убягваше, така че той не можеше да направи нищо друго, освен да кимне печално в знак на съгласие. За щастие това облекчи моментално напрежението на лейди Катрин и тя се отправи да инструктира Сали за съотношението на съставките от прехваленото лекарство.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Веднага, щом обмисли плана за превъзпитанието на своите по-малки сестри и си даде, разбира се, малко време, за да получи полагаемите й се поздравления за удачния замисъл, Джейн пристъпи към неговото изпълнение. След като бе получила благословията на Бингли, вече можеха да се готвят за път. Първо изпрати писмо до Елизабет, за да я предупреди за пристигането им. Но когато същата сутрин потърси младите сестри Бенет, за да им съобщи решението си, те бяха далеч по-невъзприемчиви и неотстъпчиви, отколкото Джейн можеше да допусне.
Оказа се, че Кити очаква посещение — предния ден Франк Мидълтън твърдо й обещал да я навести, минавайки покрай Пелам Хол на път от Итън, ако успее да пристигне в ранен час. Той й бил казал всичко това съвсем категорично. Мери, както винаги, бе погълната от своя истински мисловен свят. Вятърът на промяната в характера на малките сестри ставаше все по-рязък. Освен всичко друго, двете били обещали на Бингли да се съберат същата вечер на партия карти. Човек би си помислил, че те нямат никакво желание да видят Елизабет.
— Единственото ми утешение е — каза Мери, когато накрая все пак се качиха в каретата и тръгнаха, — че може би най-после ще мога да се възползвам от удоволствието да се заровя сред книгите на библиотеката в Пембърли. Никога преди не съм имала време да е порадвам на богатствата й, макар че нашият зет Дарси на няколко пъти ми предлага да прекарам там някой и друг полезен час.
— Наистина ще се възползваш — отговори въодушевено Джейн и в същото време си помисли: „Де да можеше човек да накара теб да четеш по-малко, а сестра ти поне от време на време да хваща книга, задачата на Елизабет щеше да бъде по-лека.“
Така окуражена, Мери насочи вниманието си към природата наоколо. Част от учебните й занимания тази зима бяха по ботаника и сега тя намери възможност да види наяве растенията, които бе изучавала. Затова попита, настанявайки се по-удобно под гюрука от овча кожа:
— През цялото ли време, скъпа сестро, ще пътуваме в затворена карета? Не разбирам защо трябва да взимаме такива подобни предпазни мерки. Възможно ли е да не знаете, че Дарбишър гъмжи от боровинки, дива къпина, а има и двулистник? Аз по-скоро бих се подложила на рисковете на времето, за да виждам хубаво поляните. Какъв е смисълът да пътуваме с кабриолет, ако ще държим покрива спуснат като във всеки обикновен файтон?
На това Кити отвърна малко по-рязко, че тя например няма ни най-малко намерение да се излага без нужда на пагубното действие на вятъра и прахоляка. Ако ще пътуват толкова надалеч, тя няма да пристигне в Пембърли покрита с прах и в неугледен вид. От което Мери на свой ред се раздразни и се удиви кога ли Кити поне веднъж в живота си се е тревожила за нещо повече, отколкото за къдриците си.
Сестрите продължиха да се заяждат по този начин: едната — презряла всичко, освен усърдието на интелекта; другата — без грижа за каквото и да било, освен за впечатлението, което оставя сред обкръжаващите я.
Джейн ги слушаше поразена и смълчана, докато каретата се движеше бавно по участък, който се наричаше хубав път, въпреки многото пукнатини и бабуни на протежение от десет мили. Настоятелните забележки на Мери все пак не бяха много уместни, тъй като духаше силен, студен вятър, примесен със ситни дъждовни капки, а небето беше заплашително мрачно. От прозорчето не се виждаше почти нищо. Та дори и да бяха разцъфнали редките екземпляри на Мери, което според Джейн, но не и според учената й сестра, беше необичайно за сезона, те едва ли биха могли да бъдат забелязани през усилващия се ръмеж и сгъстяващата се мъгла. Джейн се примири с това неприятно пътуване, лишено от удоволствието на непринудения разговор или поне от спокойствието на тишината.