Шумната словесна престрелка между двете малки сестри продължи до Лемтън, където Джейн най-после си помисли, че има възможност да уталожи безсмислената им препирня. На хълма над града се извисяваше църквата на Вси светии, чиято осмоъгълна кула се виждаше отдалеч. Джейн бе свикнала, че гостите им винаги сипеха възклицания за красотата й. Точно като много други великолепни английски сгради и тази се открояваше на фона на ниското притъмняло небе с внушителния си вид. Кити и Мери още не бяха минавали по този път през деня и щеше да е жалко да пропуснат гледката заради своята свада.
— О, мили момичета — възкликна Джейн, — погледнете, погледнете напред! Това е най-прочутата църква в района. Не ви ли се струва великолепна на фона на кълвящите се облаци?
Но Кити едва-едва й обърна внимание:
— Ами да, така си е — отвърна тя с раздразнен тон. — Една голяма, тъмна купчина от облаци. А пък моята сестра на това отгоре ще ни кара с отворена карета заради своите растителни занятия.
„Да, точно така, наистина — помисли си Джейн. — Колко глупаво беше от моя страна да очаквам някоя от вас да се трогне от такова незначително нещо като един обект на красотата и паметник на благочестието.“
За щастие точно тогава се появи друга гледка. Такава, каквато вероятно вече щеше да заслужи придирчивото внимание на нейните сестри.
— А ето тук — добави Джейн на глас, посочвайки към страноприемницата, край която минаваха в същия миг — е мястото, където нашата Лизи за пръв път е посрещнала мистър Дарси и неговата сестра Джорджиана преди около две години.
Този факт най-после завладя изцяло вниманието на двете млади дами.
— Наистина ли?! — провикна се Кити и се наведе, за да вижда по-добре. — Ама колко хитро е направила сестра ми, че е омаяла мъж като него. И само като си помислиш: Лизи е най-богатата жена в областта! Макар твоят мъж, Джейн, да е по-сговорчив от мистър Дарси, аз си мисля, че една едничка от онези богати дантели на Лизи ще компенсира всеки недостатък на характера. Пък и мистър Дарси е много по-висок. Аз обожавам високите фигури. Франк Мидълтън е доста по-висок от братята си. Скъпата ни Лизи заслужава да бъде поздравена за успеха си. Ти и аз, Мери, отсега нататък трябва да я изучим по-отблизо.
— Лизи, по общо мнение, извърши нещо много добро за себе си — отговори Мери. — Но със същия успех може да се зададе и въпросът: „Доколко му провървя на нейния съпруг?“ Аз мисля, че той нямаше да направи зле, ако беше потърсил другаде съпруга. И то без да напуска Хардфордшър.
— Какво за бога искаш да кажеш? — извика Кити. — Нали не мислиш, че той трябваше да си избере едно от онези момичета на Лукас, вместо нашата Лизи?
— В никакъв случай — отговори Мери. — Но откакто те се ожениха, аз имах възможност да разговарям надълго и нашироко с нашия зет и разбрах какъв изключително образован мъж е той. Колко жалко, че такъв човек е бил примамен единствено с много тънки хитрости да се ожени. И само времето ще докаже, че има срещу себе си партньор с неадекватни на неговите интелектуални възможности. Ако си беше помислил — тук Мери погледна многозначително, — когато правеше своя избор, да прогледне отвъд красотата, за някого, който притежава по-ценни качества от чувството за хумор, колко по-щастлив щеше да бъде той сега!
Тези думи доведоха Джейн и Кити до изумление. Кити понечи да отговори, но Джейн хвърли бърз поглед към нея, за да я прекъсне и заговори настойчиво:
— Погледнете, погледнете надясно от себе си. Високата сграда е същата онази мелница, за която ви разказа мистър Бингли миналата вечер. Започна да става студено, нали? Е, слава богу, поне сме сигурни какви чудесни камини има в Пембърли. Не мислиш ли така, Кити?
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Може да се каже, че хармонията в човешките взаимоотношения е в противоречие с числото три. Компания от двама или четирима е нещо по-различно, тъй като в нея се предполага, че има възможност за равновесие. Но когато се образува триъгълник, несъответствието е направо закон. Между сестри тази максима е неумолима: няма значение дали спорът им е краткотраен или продължителен, техните разногласия си остават бурни. Двете от триъгълника, които имат шанс да с споразумеят, ще тържествуват в своето разделение, докато третата, лишена от подкрепа и изоставена, може само да изтърпява поражението си.
И все пак нашите сестри бяха щастливи, когато забелязаха горите на Пембърли. Наближаваше краят на дългото им пътуване. А видът на царствената каменна къща, която се издигаше на фона на гористите хълмове и перспективата скоро да добият по-щастливо число с присъединяването на Елизабет, наистина ги радваше всичките. Дори Кити спря да говори. Кити за три минути забрави да говори без да спира и без да спомене Франк Мидълтън.