— Ах, Лизи, зная, че ще обърнеш всичко отново на смях — каза Джейн. — Но може би този път е твърде рано да се смееш. Имам да ти казвам още нещо и от него може да секне дори твоето желание да се забавляваш.
— О, скъпа Джейн — възкликна Елизабет, — значи напоследък сме били твърде дълго разделени, щом като ме разбираш така погрешно. Не бива да ме смяташ за безчувствена към живота на нашето семейство. Но ти, мила сестро, сигурно би ни позволила малко да се позабавляваме сред тези наши роднини, за да не би да ни опустошат напълно, толкова са много. Знаеш моите чувства към тях, но моля те, не искай от мен да се въздържам от забавленията, които ми осигуряват техните чудати постъпки.
Джейн се усмихна, но трябваше да предаде на сестра си писмото, което бе получила от Лидия предишния ден. Елизабет, след като го прочете внимателно, бе вбесена не толкова от съдържанието, колкото от радостния му тон.
— Непоносимо момиче — извика тя, — как може да се радва наистина! Тя ни най-малко не се е променила за добро! Но какво ли можем да очакваме в компанията на нейния прескъп Уикъм? Нямала търпение да се събере със семейството си! Да не би да е забравила какво се случи между нас? И да говори за скъпия Пембърли с такава фамилиарност! Скъпият Пембърли, наистина!
— Писмото те разочарова страшно, зная, че е така — съгласи се Джейн. — Но, умолявам те, не се разстройвай. Лидия и нейният съпруг ще дойдат у нас в Пелам Хол и на нашия зет Дарси няма да му се наложи дълго да търпи присъствието на Уикъм, освен само един следобед. Мистър Бингли и аз вече се разпоредихме да имат различни развлечения. Най-лошото, което можеш да очакваш, е Лидия сама да реши да придружи майка и татко при гостуването им в Пембърли.
— Всичко това звучи сякаш е нещо съвсем просто и обичайно, мила Джейн! Припомни си, че става дума за Пембърли. Човек би си помислил, че ти, която си била толкова чест и желан гост тук, познаваш Пембърли по-малко, отколкото Лидия, която никога не го е и виждала. Джейн, Джейн, ти си прекалено добра. Аз самата ще имам нужда от цялата твоя уравновесеност през предстоящите дни.
Елизабет не можеше за дълго да забрави собственото си обкръжение и особено своето неулегнало познанство със сър Джефри Портланд. Той се държа вежливо по време на бала, но резервирано. И макар и да се опитваше, тя не можеше да прецени дали неговото сурово държание бе просто особеност на характера му или означаваше истинско неодобрение. Дарси възнамеряваше при посещението си в Денби парк да покани възрастния джентълмен да гостува в Пембърли, веднага щом здравето му позволява. Допреди миг Елизабет гледаше на предстоящото идване на сър Джефри с известни опасения. Колко по-страшни бяха станали те сега, когато причините за тях се увеличаваха. Какво щеше да мисли той за претенциите на майка й, за чудатостите на баща й? Как би могъл да ги проумее? Освен това Елизабет трябваше да очаква тази перспектива да се усложни от възможното пристигане на Лидия! Не можеше да има по-лошо стечение на обстоятелствата
— Не ще и дума, че ти можеш да разчиташ изцяло на помощта ми — каза Джейн малко колебливо. — Но чакай малко, Лизи. Още не сме си казали всичко. И един друг проблем виси над нашите глави, за него аз трябва да помоля за твоята помощ. Доведох днес Мери и Кити не без умисъл. Те все още са толкова невъзпитани, така лесно се объркват, толкова са небрежни. Жалко ще бъде, ако последват примера на Лидия. Но по душа съвсем не са разпуснати. Не е твърде късно да бъдат превъзпитани, макар и да си признавам, че тази задача не е по силите ми, което не може да се каже за твоите способности: ако някой е в състояние да им помогне, то това си ти, Лизи, ако се заемеш, разбира се.
— Оценката ти за моите способности е прекомерно висока — отговори Елизабет. — За такова ласкателство предполагам, че трябва да ти благодаря, макар и задачата, с която ме натоварваш, да е неблагодарна. Разбира се, ти си напълно права. Кити и Мери трябва да бъдат усмирени, а твоята доброта ти пречи да се справиш с тази задача. Джейн, никога преди не ми се е искало да бъдеш малко по-сурова. Сега си признавам чистосърдечно, че бих се радвала да е така.
Точно в този миг вратата се отвори с трясък и в стаята връхлетяха самите причинителки на разговора. Кити бе въодушевена до възбог, решила, че нейната спалня е по-голяма от тази на Мери и заради това е с по-хубав изглед към парка. Мери, без да се трогне от казаното, настояваше, че точно нейната спалня е по-просторна и нейният изглед към горите е благоприятен за философски разсъждения, каквито обаче тя едва ли би могла да очаква от Кити, поради невежеството й.