— Внимавайте, млада лейди — отвърна леля й раздразнена. — Вашият тон е ужасно неуважителен, но ви предупреждавам, че той едва ли ще е от полза за вашето бъдеще. Виждала съм много други подобни млади жени, с такъв дълъг език като вашия, които съжаляваха за него в края на самотния си живот.
— Самотата не всява ужас в мен, мадам, уверявам ви.
— Наистина ли, мис? Но, моля ви, как се надявате вие с такива странни идеи да си намерите подходящ съпруг?
— Чуйте, лельо — избухна Джорджиана и стана от стола си малко развълнувана. — Аз нямам никакви подбуди да се стремя към каквато и да била женитба. Когато стана пълнолетна, когато навърша двайсет и една години, ще получа своето наследство. Що се отнася до положението, кое би могло да бъде по-приятно от моето в Пембърли? Нека другите жени търсят възможност да пленят някой изтъкнат мъж, докато аз ще разчитам на моите качества на млада, цветуща, интелигентна жена с положение в обществото! — точно това бе темата, която я вълнуваше повече от една година, затова тя продължи все така разпалено: — Погледнете, скъпа лельо, какво е положението ми. Моят брат непрекъснато попълва библиотеката ни с нови томове. Какви предимства могат да ми осигурят те, ако не ги чета? Имам учител по музика, когото вие самата доведохте от Лондон. Трябва ли да пропилея всичките онези години на обучение като пренебрегна свиренето? И накрая — да не забравяме Пембърли. Той е чудесно реконструиран не от кого да е, а от самия Джеймс Лий-Купър. Трябва ли да напусна имението преди да съм се нарадвала на плодовете на неговите усилия? Лельо, лельо, необходимо е да се появи наистина някой превъзходен мъж, за да промени положение като моето. И уверявам ви, аз никога не съм срещала такъв. Виждате ли, напълно съм права — приключи тя с усмивка.
Лейди Катрин се канеше да смъмри момичето, когато прислужникът, изпратен от сър Джефри, дойде да им предаде, че болките на господаря му са поутихнали и той, с помощта на кръщелника си, след малко ще се появи в гостната. Тези думи оказаха по-благоприятен ефект върху Нейно благородие, която между допълнителните разяснения за чудодейното й лекарство и оплакванията от невежеството на лекарите в Дарбишър съвсем забрави за възмущението си. Наистина, когато сър Джефри, опрян тежко на ръката на Дарси, се показа в гостната, тя напълно бе забравила Джорджиана в оживлението си да разкаже за своята собствена вещина.
— И само като си помисли човек, че единствено с указанията ми към Сали как да използва най-обикновените необходими съставки за лекарството, каквито има във всеки килер, аз можах да постигна това преобразяване. Казвам ви, сър Джефри, вие изглеждате много по-добре, отколкото преди да ви повали подаграта.
Сър Джефри кимна леко в знак на съгласие и благодарност и не даде на Нейно благородие да се усъмни дори и от един негов поглед към кръщелника му, че те двамата скришом са се отървали от лекарството, като са го изсипали във вазата с орхидеи, намираща се на стълбището.
— Скъпа моя Джорджиана — заговори сър Джефри почти веднага след отделеното внимание на благовъзпитаната дама, — колко хубава си израснала, точно като своята майка. Лейди Катрин не сте ли съгласна, че сякаш нашата скъпа Сюзан се е върнала тук?
— Опасявам се, че вашата памет ви подвежда, сър Джефри — отвърна Нейно благородие. — Сюзан, макар и елегантна, за жалост бе ощетена откъм хубава фигура и лицето й нямаше онзи свеж тен, който съответства на добро здраве, докато Джорджиана трябва да се каже, че се радва и на едното, и на другото. Но — добави тя бързо — хубавият вид няма особена цена, когато не е подкрепен от финес и маниери. В това отношение аз забелязах, че моята племенница, за беда, е нехайна.
Дарси, в старанието си да промени насоката на думите й, бе принуден да заговори за времето:
— Погледнете, погледнете — отправи се той бързо към прозореца. — Според мен вече се прояснява. Вероятно, сър, ще можем да поседим навън по-късно.
Но лейди Катрин преследваше своята цел:
— Забелязвам го често — продължи тя мисълта си, — една хубава жена, дори да е аристократка, не може да се надява да спечели одобрение без подобаващо поведение. Всички жени желаят да бъдат харесвани. Джорджиана може и да смята сама себе си за изключение, но не е. Моята племенница би направила добре, ако потърси пример у братовчедка си Ан. Тя е всичко онова, което едно младо момиче би трябвало да бъде: скромно, кротко, покорно. Нито веднъж аз не съм я чувала да говори така непристойно и нахално като твоята сестра, Фицуилям.
Джорджиана запази мълчание.
— Какво говорите, лельо? — реагира Дарси. — Не мога да си представя какво толкова е казала моята сестра, за да ви провокира по този начин, но, уверявам ви, че не е имала нищо лошо наум. Тя просто е още доста млада и понякога не е в добро настроение, а това проличава. Така ли е, Джорджиана? — усмихна се той накрая доброжелателно.