— Настроенията на Ан никога не я подвеждат — отвърна Нейно благородие. — Аз съм я възпитала по-добре. И точно така — изведнъж я осени една идея, — самата Джорджиана все още не безнадеждно изгубена. Изпратете я при мене, когато се върна в Розингс и в рамките на няколко седмици, уверявам ви, тя ще възприеме дисциплината, която лично аз ще й внушавам.
След това примамливо предложение по нататъшните им разговори бяха прекъснати от появата на капитан Хейууд и Ан. Двамата се връщаха всеки от своята разходка и той бе в превъзходно настроение.
— Само погледнете — възкликна той — кого имах щастието да срещна пред самите врати на къщата. Самата мис Ан де Бърг, обвита в наметалото си и бореща се с вятъра. Как се възхищавам на вашата жизненост мис де Бърг — след което, забелязвайки за пръв път присъствието на Дарси и Джорджиана, той незабавно се втурна да ги приветства: — Мистър и мис Дарси са също тук — възкликна той с жар. — И двамата, това наистина е удоволствие за мен. И сър Джефри е в доста по-добро здраве, но това никак не е чудно с такава красива посетителка.
Задоволството на Джорджиана от внезапната поява на капитана бе голямо, много по-голямо, отколкото бе предусещала или по-точно бе искала.
— Грешите, сър — отговори Джорджиана с известно вълнение, — макар че ви благодаря. Трябва да сме благодарни за подобреното здраве на кръстника ни не на моите грижи, а на грижите на брат ми и на нашата леля. Моят собствен принос се състоеше единствено в това да похваля техните умения.
— Какъв красив принос — възкликна той. — Убеден съм, че най-великите мъже не биха постигнали и четвърт от онова, което са направили, без одобрението на своите красиви, нежни поддръжници. И според това схващане приносът от вашата похвала, мис Дарси, трябва да бъде оценен най-високо.
Погледът, който той отправи накрая към Джорджиана, както и нейният в отговор, още веднъж дадоха храна за предишните тревоги на лейди Катрин.
— Ан наистина е изпълнена с енергия — каза тя, след като хвана ръката на капитана и го настани до себе си на дивана, — винаги, когато здравето й позволява. Аз съм убедена, че ако състоянието й се влошаваше по-рядко, тя щеше да стане най-способната ездачка в Кент. Може би следващия път, когато излезе на езда, вие ще я придружите? Нали това ще е великолепно, Ан?
Ан през това време слушаше внимателно, без да се противопостави на нито една дума. Едва когато майка й се обърна към нея, онези, които седяха най-близо, я чуха да изрича: „Да, госпожо.“
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Пролетта в областта, според общото мнение, можеше да се окаже капризна, но никога — неприятна. През няколкото седмици след бала в Пембърли настъпи по-умерено време. Вдигнаха се застрашителните облаци, светна слънцето, израснаха най-младите филизи и ливадите придобиха истинския си яркозелен цвят. Колкото повече напредваше сезонът в областта, толкова повече съвсем уместно се дискутираше новата тема — пристигането на мистър и мисис Бенет. Изражението по лицата на гостите в къщата на семейство Бингли бе в тъжен контраст с времето. Изпити, дори изтощени бяха мистър и мисис Бенет, когато домакините ги посрещнаха и им помогнаха да слязат от каретата. Самите гости признаха, че са много уморени. Но след толкова приятели, дошли да ги приветстват и с не по-малко от трима прислужника, които внасяха багажа им в къщата, можеха поне да си отдъхнат с облекчение, че са пристигнали живи и здрави и дори дрехите им са в съвсем приличен вид. Джейн Бингли и нейният внимателен съпруг решиха без отлагане да предоставят на гостите възможност да си починат. Сутринта, увери ги Джейн, ще имат достатъчно време да им разкажат новините, които носят. Наистина по този начин цялото семейство ще може да ги чуе едновременно: мистър и мисис Дарси бяха така любезни да ги поканят в Пембърли още на следващия ден. Поласкана от уважението, от оказаната им чест, мисис Бенет потъна в спокоен сън. На сутринта така събралата се група се приготви рано и тръгна към великолепното имение.
— О, моя прескъпа Джейн, само ако знаеше колко ужасно съм изтормозена от изпитанията, на които бях подложена напоследък! В действителност ние трябваше да пристигнем по-рано, но аз забравих новото си избродирано тънко ленено платно и ние трябваше да се върнем за него от Бишоп Стартфорд. А мистър Бенет бе така коравосърдечен, че ядът му не премина през целия път до тук! Има ли по-нещастна жена от мен? Кълна се, че този случай повлия лошо на тена на лицето ми!