Джейн щеше да отговори, но видя съпруга си да се приближава към тях и реши да премълчи. Погледна многозначително майка си, взе едната й ръка и я стисна нежно, като се постара да намери успокоителни думи:
— Скоро ще се съберем със сестра ми, мадам, тогава вие, можете да сте сигурна, ще получите помощта, от която се нуждаете — после Джейн насочи разговора към по-радостни неща.
Пътували дълго, мистър и мисис Бенет бяха посрещнати с най-топли приветствия и от другата си дъщеря. Всички се събраха в голямата гостна на Пембърли. Но зловещите новини на семейство Бенет оставаха все още неизказани. Мистър Бенет бе този, който най-после разкри лошите вести:
— Ние през последните седмици бяхме — започна той с печален тон — разтърсени от бедата, в която изпадна вашата леля Филипс. Опасявам се, че е почти невъзможно да изрека какво се случи, но трябва да го направя. Скъпи мои дъщери, тя е обвинена, че е взела за в къщи, без да плати, от магазина за галантерийни стоки на Меритън парче скъпа дантела. Накратко: обвинена е в дребна кражба.
— Леля Филипс?! — извика Елизабет извънредно разтревожена. — Скъпи татко, какво искат да кажете с това? Леля ни Филипс може да бъде разсеяна за най-обикновени неща — наистина пропуските в паметта на мисис Филипс превъзхождаха дори тези у мисис Бенет, — но нейната разсеяност да бъде зачетена за кражба?! Да я сметнат за човек, способен да открадне дантела от магазин?! Кой отправи такова обвинение и на какво основание?
— Съгласен съм, това е напълно объркана ситуация — отговори той с въздишка. — Но все пак не може да се отрече, че срещу нея бе отправено точно такова обвинение, дори повече, тя вече е в затвора.
С тези думи мистър Бенет извади от джоба на сакото си измачкан лист от Хардфордшърския вестник и го подаде на изумените си дъщери. В него те прочетоха:
Жената на един джентълмен от Меритън, притежателна на добро състояние и уважавана от голям кръг познати, в четвъртък бе осъдена от Г. Портър, господин кметът, да излежава присъдата си в районния затвор в Хардфорд по обвинение в кражба на топче дантела от галантериен магазин.
Сега вече мисис Бенет не можеше да запази и минута мълчание. Тя избухна в неудържим плач:
— Лизи, Джейн, мои обични дъщери, ще можем ли да преживеем някога този срам? Каква ли лудост е могла да накара сестра ми да постъпи така? Моята родна сестра! Да открадне дантела от магазина на Търтър! Позорът е в това, че моите две по-големи дъщери са толкова богати и така издигнати в обществото! Какво ще си помислят хората! Нали за последната Коледа Джейн й изпрати за последен път цял лакът истинска брюкселска дантела! Бъдете уверени, че за това вече се говори навсякъде в областта, в устата на всички няма друга приказка. Какво ще стане е нас, обични мои, момичета? Страхувам се, че вашите неомъжени сестри са съсипани. Сега те никога няма да могат да се омъжат… стари моми за цял живот… и по най-жесток начин ще бъдат лишени от имота на мистър Бенет, няма да имат право да го наследят. Какво ще стане с мен? Ще полудея! — и поглеждайки към Кити и Мери, тя се разрида с глас.
— Но, мадам — намеси се Дарси, който дотогава стоеше мрачен и безмълвно наблюдаваше терзанията на Елизабет, наблюдаваше Джейн, която бе сломена и, търсейки помощ, бе сграбчила ръцете на мъжа си. — Тук със сигурност трябва да има някаква грешка. Мисис Филипс е жена с положение, от това би трябвало да се разбере колко глупаво е да й се приписва постъпка, която не й подхожда.
— Без съмнение моята сестра е невинна — каза мистър Бенет. — И все пак тя се намира в затвора.
— Тогава случаят изисква по-нататъшно проучване, но недейте, умолявам ви, мадам, да се поддавате на отчаянието. Самият аз ще с заема с тази работа незабавно, новината е наистина тежка.
— За вашата загриженост — обърна се към Дарси мистър Бенет — ви благодаря от сърце, сър. Чувствах се сигурен, когато идвах при вас, че вие ще ни предложите своите услуги веднага и с такава щедрост. Имам да кажа още нещо — виждам в целия този случай нещо повече от обикновена грешка. Не мога да освободя съзнанието си, че нещастието на моята сестра е нещо повече от недоразумение, то е злонамереност.
— Какво имате предвид, уважаеми сър? — извика Бингли дълбоко разтревожен. — За каква злонамереност става дума? Може ли да има някой, който би изложил доброто име на семейството?
Мистър Бенет продължи, макар и с неуверен глас, а ръцете му трепереха: