— Признавам си, че не познавам нито един подобен човек. Но какво друго обяснение може да има? Постоянното увеличаване на нашето състояние напоследък не остана незабелязано в областта. Всеки подлец би решил да ни опозори за своя изгода. И всичко това става веднага след безразсъдната постъпка на Лидия. Ще се отърси ли някога нашето семейство от позора?
— А какво ще кажете за чичо? — запита Джейн баща си, след като се съвзе малко. — Как понася той нещастието?
— Страхувам се, че зле — отговори мистър Бенет. — Той не може да понесе мисълта, че вашата леля е в затвора и не говори за нищо друго, освен за нейното освобождаване и пришпорва нещата доколкото е възможно. Дори предложи споразумение с мошениците, които я обвиниха. Не знам как да го утеша. Тя, без съмнение, е невинна, но този случай разрушава изцяло доброто й положение. И, ако парите са в състояние да предотвратят такъв скандал, навярно моят брат Филипс е прав. Не мога да кажа. Знам само, че докато неговата жена е арестувана по силата на закона за него няма покой.
След тези думи мисис Бенет се разрида отново, а по-големите й дъщери правеха каквото могат, за да я утешат. Кити и Мери, които до този момент стояха тихи, обзети от страх, сега се присъединиха към воплите на майка си с младите си гласове. Докато джентълмените разговаряха, Елизабет не можеше да не отбележи със задоволство превъзходството на съпруга си над останалите във всяко отношение. С каква вещина подходи той към случая, колко интелигентно разпита баща й, та дори с какво търпение се отнасяше към неконтролируемите изстъпления на майка й. И каква чест му правеше, че именно той, който някога бе приемал с пренебрежение нейното семейство, сега го обгръщаше с такава грижовност, с такова внимание. Колко му прилягаше тази негова нова черта — състраданието! С последното сполетяло ги нещастие, семейството й бе за окайване, но да види съпруга си в тази светлина за Елизабет бе особено приятно. Тя за нищо на света не желаеше злото на леля си Филипс, но след като нещастието вече я бе сполетяло, в каква приятна светлина представяше то самия Дарси!
Заета с тези мисли, Елизабет изведнъж се сепна от почукването на прислужника, който донесе вестта, че сър Джефри Портланд е във фоайето и би желал да им поднесе почитанията си. Нейната втора, вдъхваща й страх среща със сър Джефри, още не бе се състояла. Дарси убеждаваше съпругата си, че отлагането се дължи единствено на болестта на кръстника му и на неговите допълнителните грижи по Денби Парк. Колкото повече се отлагаше срещата обаче, толкова повече растяха страховете на Елизабет. И ето, че сега той беше тук и то в момент, когато тя най-малко изпитваше задоволство от появата му, защото се налагаше многоуважаваният джентълмен да види семейството й в съвършено неподходящ момент!
Мисис Дарси погледна към съпруга си, но не можа да срещне очите му; изминаха няколко мига, докато тя волю-неволю нареди на прислужника да доведе посетителя при тях.
Сър Джефри влезе в гостната — фигура с такава елегантна стойка и маниери на джентълмен, че събралата се група незабавно се умълча. Дори мисис Бенет и по-малките й дъщери се усмириха. Сър Джефри бе излязъл рано тази сутрин, за да се заеме със задълженията си по имението му и изглеждаше освежен, дори напълно възстановен. Всъщност той бе избрал точно тази сутрин за посещението си в Пембърли, тъй като най-вече искаше да се запознае колкото се може по-скоро с неотдавна пристигналите и така одумвани в областта родители на мисис Дарси. Той поздрави присъстващите с цялата изисканост, на която, като човек от неговото положение, бе добре обучен от дете — а именно да се държи безукорно вежливо с хора, които са на по-ниско стъпало в обществото от него.
— Много съжалявам, мисис Дарси — заговори той почти веднага с влизането си, — за неподходящото време, в което идвам да поднеса почитанията си, без да ви предизвестя. Както със сигурност ви е казал моят кръщелник, за съжаление не бях добре със здравето през последните няколко дни, но вече съм достатъчно излекуван, за да излизам от дома — след което се обърна към мистър и мисис Бенет: — И виждам, мадам, сър, че съм дошъл да ви приветствам с добре дошли в Дарбишър в най-щастливия за вас час. Сигурен съм, че сте се настанили удобно в Пелам Хол. Една от онези модерни къщи, от които някой може да се оплаче, че им липсва великолепието на старите, но те често имат предимството да не са в зависимост от времето.
— Вие сте съвършено прав, сър Джефри — възкликна Елизабет. — И в Пембърли ни е много добре известно, че съседите ни завиждат заради тягата на нашите комини.
Сър Джефри кимна леко в знак на съгласие: