— Тягата в Пембърли е силна, но вие сте много добре и по отношение пропорциите на стаите. Заради тези предимства охотно не обръщаме внимание на някои неудобства. Но едва ли има нужда да обучавам една мисис Дарси как да оценява красивото. На човек му стига и един поглед из Пембърли, за да види това.
Елизабет бе малко окуражена. Не можеше да става и дума сър Джефри да се надсмива. А фактът, че той одобряваше нейната гледна точка, говореше добре за неговия собствен вкус. Значи имаше все още надежда техните отношения да бъдат приятелски.
— Наистина, сър Джефри, вашето посещение е съвсем навреме — каза Дарси, — макар и да не го свързвам с причините, които вие изтъкнахте. Тъкмо обсъждахме един въпрос, който има отношение към семейството и това, че ни навестихте е още по-добре.
Дарси познаваше мъдростта на кръстника си при разрешаването на мирските дела и на драго сърце би приел съвета на сър Джефри за инцидента. Все пак не можеше да каже нищо без разрешението на мистър Бенет. Но мистър Бенет, уловил погледа му, само поклати глава в знак на отрицание и насочи разговора към друга тема:
— Добре дошли наистина, сър Джефри — поздрави той новодошлия гост искрено. — Благодаря ви, в Пелам ни настаниха, както предполагате, чудесно. А в Пембърли аз очаквам, предвкусвам, че през следващите дни ще се порадвам на хубав риболов. Вие самият запален ли сте по риболова?
Сър Джефри не заподозря нищо и с удоволствие предложи собственото си езеро в Денби Парк, там мистър Бенет би могъл да хвърля въдица където му душа иска. Всичко все още можеше да се приеме като шега и любезност, ако мисис Бенет не се беше намесила:
— Скъпи, сър Джефри, вашето езеро, не ще и дума, с прочуто в цялата област, както и вашето набито око за добрата риба. Ами аз дори съм чувала, че няма по-вкусна риба в цялата област от рибата в езерото на Денби Парк. Нито по-едра, нито по-пъстроцветна, но що се отнася до вас, мистър Бенет, не мога да разбера какво сте си наумили. Да говорите за удоволствия, когато семейството ни е в такава беда!
Мистър Бенет и Елизабет се спогледаха покрусени, по още преди някой да успее да реагира, мистър Дарси отговори:
— Точно в такъв момент, скъпа мисис Бенет, едно обикновено развлечение сред природата е добре дошло за нас, човек би казал дори необходимо, за да ни разсее. И заради самото особено удоволствие, разбира се. Сър, аз си спомням много добре един превъзходен риболов във вашия Хардфордшър. Не си ли спомняте, Бингли?
Но мисис Бенет не можеше да бъде спряна. И тъй като изпитваше особено благоговение към Дарси, за да се противопоставя на него, тя изсипа гнева си върху последния, който си навлече нейната неприязън:
— Аз съм разочарована от вас, мистър Бингли. Да си бърборите с мистър Бенет за риболов в такъв момент. Мистър Бенет, как можете да ме ядосвате така? Моята собствена сестра гние в затвора, а името на семейство ни е съсипано. Нямате ли милост към бедните ми нерви? Моята собствена сестра е обвинена в кражба!
Елизабет извърна глава ужасена. Какво щеше да си помисли сър Джефри? Струваше й се, че нетактичното поведение на майка й никога не бе достигало до подобна нетърпимост; дотолкова, че да извади на показ по такъв начин позора на семейството им! Когато най-после се осмели отново да погледне колебливо техния гостенин, онова, което бе изписано на лицето му, надмина всичките й ужасяващи очаквания.
— Виждам — заговори сър Джефри хладно, — че моето посещение е в най-неподходящия момент. Моля да ме извините, задето се намесих в семейните ви дела, които най-добре би било да останат само между вас, и колкото е възможно да се справите с тях. Ще ви оставя незабавно — и след като се поклони, той напусна стаята.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Джорджиана не знаеше нищо за събитията, които се развиваха в другия край на къщата. Библиотеката на Пембърли бе доста отдалечена от останалите помещения, разположена там с оглед на спокойствието. Стаята бе тиха, огънят гореше ярко, а Джорджиана бе дошла преди няколко часа, за да се потопи в онзи упойващ свят на размислите, до който можеше да се достигне само след като всички насъщни потребности на тялото бяха напълно забравени. Момичето толкова бе погълнато от стиховете на Скот, че пропусна пристигането на гостите от Пелам. Това не беше необичайно за нея: тя отдавна се беше научила да изпитва удоволствие от усамотяването, като го населяваше с герои от страниците на книгите. За младите госпожици не беше модно да проявяват усърдие в познанията. Самата лейди Катрин неведнъж бе предупреждавала Джорджиана за опасността да пренесе в салонните разговори литературните си увлечения. Но истината бе, че мис Дарси едва ли знаеше по-приятни утрини от онези, прекарани в тихата, уютна стая, със стиховете на нейните любими поети. Тя се стресна, когато тежката махагонова врата изскърца, чуха се стъпки, някой влезе в библиотеката и предизвика уплашения вик на момичето. Беше Джеймс Лий-Купър.