— Изглежда винаги ви безпокоя, мис Дарси — заговори архитектът. — Уверявам ви, не бих искал да е така. Дойдох единствено, за да направя справка за някои отдавнашни планове на параклиса, които вашият брат ми показа, щом започнах работата си тук. И ви обещавам, че няма да ви безпокоя и миг по-дълго от необходимото.
Изненадата предизвика у Джорджиана също така приветлива реакция:
— По-скоро аз трябва да ви се извиня — отговори тя, преди още да успее да се съвземе. — „Мармион“ така прикова вниманието ми, че нямах представа къде са намирам.
Той се приближи към нея и се наведе над масата с усмивка:
— Такова влияние ли имат върху вас стиховете на Скот? Подобна чувствителност говори за романтична натура. Лично аз признавам, че той е чудесен, но повече предпочитам да прекарвам свободното си време в четене на стихове от неговия сънародник Бърнс. Познавате ли неговите творби?
— Поетът Бърнс! — каза Джорджиана и страните й поруменяха. — Не мисля, че брат ми ще допусне в нашата библиотека творби от този човек, тъй като той има непристойна репутация.
— Прецизността на мистър Дарси му прави чест — отговори веднага архитектът. — И все пак бих изтъкнал и едно друго съображение: може да се каже, че мъжката поезия не бива да бъде подлагана на същата цензура, както мъжкият характер, а също така истинският гений се крие в поезията — и вече запален от темата, той добави: — Тази гениалност, обаче, не може да се крие единствено в любовните му стихове. Да бяхте опитали да прочетете повече от значителните му творби, например „Човекът е човек“? Обзалагам се, че когато го направите, ще се развълнувате. Щом като толкова се възхищавате от Скот, мис Дарси, Бърнс направо ще ви разтърси.
Джорджиана бе смаяна. Че капитан Хейууд може да цитира Байрон, за нея бе и удоволствие, и нещо съвсем в реда на нещата, докато този млад мъж й препоръчваше да прочете творбите на един всеизвестен женкар… и на всичкото отгоре го правеше с вид на човек, нравещ благодеяние!
— Като че ли вие самият, сър, сте чели доста — мис Дарси отклони разговора от скандалната особа. — Би трябвало да се учудвам на широтата на вашата ерудиция. Да не би случайно през времето на младостта си да сте имали достъп до някоя голяма библиотека?
Мистър Лий-Купър се отдръпна рязко:
— Няма нищо, което да може да ви порази. Моят баща, макар и доста уважаван, далеч не беше богат. И все пак той обичаше книгите, както всеки човек и се постара да ми предаде своята страст към тях. Аз, мис Дарси, не съм получил образованието си под изрисуваните тавани на библиотеката в Пембърли, но що се отнася до това какво и как да чета, тук вече не е имало никакви пропуски в просвещението ми — след което взе обемистия том с плановете, който бе извадил преди миг и се отправи с поривиста стъпка към вратата.
Джорджиана се обърка. Изглежда думите й силно го бяха наскърбили; тонът и жестовете му издаваха това. А само мигове преди това бе приемал забележките й — било любезно, било с открита насмешка. Тя нямаше предвид нищо повече от нежен укор към неговата прекалена самоувереност и сигурност в пълното превъзходство при тълкуването на всяка тема от техните разговори. Сега обаче, когато го разстрои, Джорджиана изпита срам от своята гордост. Не беше само срам; още докато говореше, тя чу в собствения си глас ужасната интонация на леля й Катрин де Бърг, която се появяваше винаги, в отношението й към по — нископоставените в обществото от тях. Тази интонация наистина бе нетърпима и за нея самата.
— Мистър Лий-Купър — заговори момичето смутено, — моля ви, не ме разбирайте криво. Аз… аз просто се поддадох на любопитството си. Не исках да ви оскърбя. Но ви познавам само като архитект, а когато чувам да говорите с такава вещина върху широк кръг от теми, не мога да не се озадачавам. Моля ви, нека да излезем заедно, тъй като закъснях за срещата с наскоро пристигналото семейство на моята обична снаха. Пътували са от Хардфордшър.
Лий-Купър, който бе успял да си възвърне хладнокръвието, нямаше друг избор и се съгласи да я изпрати до голямата зала. Двамата се спуснаха по дъбовото стълбище и прекосиха площадката почти безмълвно. Тази тишина би се загнездила упорито между тях по целия дълъг северен коридор, ако младият мъж можеше да я понесе. Но тъй като единствено неговата словоохотливост оборваше по сила добрия му нрав, той не издържа на мълчанието. Този път предложи тема, която според неговата гледна точка бе напълно безопасна: идеалната конструкция на параклиса в Пембърли, чудесното благоразумно решение да докарат местен алабастър за олтара, фината изработка на вратата от резбована липа. А Джорджиана, от своя страна, улавяйки подобреното настроение на Лий-Купър, го възнагради с най-възхитителната женска реакция като го изслуша със съсредоточено внимание.