Двамата продължиха така, докато пристигнаха в другото крило на къщата, където се натъкнаха на Дарси и сър Джефри, тъкмо когато те излизаха от гостната. Когато ги наближи, Джорджиана видя, че и брат й, и кръстникът й имаха угрижен вид. Това я разтревожи:
— Скъпи чичо — възкликна момичето, — вие не можете да тръгнете преди дори да съм ви поздравила. Какво е станало? — обърна се тя към брат си с надеждата да получи от него обяснение за недоволството на по-възрастния мъж.
Но пръв заговори сър Джефри:
— Дете мое, не се притеснявай. Имах нещастието да се отбия, за да се запозная с новите роднини на брат ти в най-неподходящия момент — и приковал очи в нея, продължи възбудено: — Бъди предпазлива, Джорджиана, внимавай в избора си на съпруг. Кандидатът, който не отговаря на твоето положение, може само да ти донесе нещастие и в крайна сметка — позор.
— Трябва да ви помоля най-настойчиво, уважаеми сър — прекъсна го Дарси ужасен, — да не ни напускате в такова състояние. Имайте само предвид, че никой от нас не е предпазен от несправедливи обвинения, без значение колко безпогрешен може да се струва на самите нас собственият ни живот. Не бихме могли да избегнем клеветата нито аз, нито дори вие.
Никога досега Джорджиана не бе виждала брат си и техния стар приятел да разговарят така ожесточено. Никога досега не бе виждала сър Джефри така неумолимо суров, обноските му — надменни, нито пък брат си в негово присъствие — до такава степен объркан. Каква ли би могла да бъде причината?
— Боже милостиви — извика тя, вече съвсем изплашена, — настоявам да ми кажете незабавно за какво става дума. Кой е бил обвинен? Какъв е този позор? Скъпи чичо, защо сте така навъсен?
Вместо отговор, двамата мъже се спогледаха. Дарси хвърли поглед и към Лий-Купър, а архитектът си спомни на мига, че има някаква недовършена работа в цветната градина с лехи на фигури и остави тримата, след като се сбогува по възможно най-бързия и любезен начин.
— Няма никакъв смисъл, Джорджиана — заговори Дарси щом Лий-Купър се отдалечи, — да крием от теб лошите новини, които донесе семейство Бенет от Хардфордшър — след което обясни набързо, с приглушен глас какво се бе случило. — И се страхувам — каза накрая той, поклащайки отчаяно глава, — че какъвто и да бъде изходът от този случай… и макар да вярвам, че мисис Филипс е невинна… той само ще развърже езиците на съседите за омразните брътвежи, които ще причинят страдание на Елизабет. От нас зависи, скъпа Джорджиана, да я утешим в бедата.
— О, бедната ми снаха — проплака Джорджиана. — Какво ли изпитва? Аз съм наистина огорчена заради нея. Но, кажи ми, братко, какво може да се направи, за да се поправи това положение. Трябва незабавно да предприемем нещо!
Гневът на сър Джефри нарастваше с всяка тяхна дума, докато в един миг се видя принуден да се намеси:
— Точно обратното, скъпи деца — прекъсна ги пренебрежителният му тон, — ние трябва да стоим доколкото можем настрана от този източник на скандали. Хенри, твоята леля Катрин те предупреждаваше за неизбежните беди след като се свързваш със семейство, което никак не подхожда на твоето. И както виждаш, ето какво се получава накрая! Такова незачитане на традицията и благоприличието не могат да не доведат до ужасни последствия. Джорджиана, като твой любящ кръстник се налага да изисквам от тебе заради собственото ти бъдеще да обърнеш внимание на този тревожен случай и да се поучиш от него.
Веднага, след като изрече последните думи, джентълменът се обърна и си тръгна с припряна крачка.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Споменът за нейното собствено злополучно преживяване преди време — почти катастрофалното й увлечение по безпринципния капитан Уикъм — и мъката, която този инцидент причини на брат й, не изоставяше Джорджиана. Покрай последните нещастия на Елизабет този почти неувяхнал спомен изскочи като жив в съзнанието на Джорджиана. Начинът, по който сър Джефри напусна Пембърли, доста я разтревожи. Откритата неприязън на нейния кръстник към затрудненията на семейство Бенет, неговото сурово държание, рязкото му сбогуване я изпълниха както с недоумение, така и с тревога. Тя добре знаеше, че брат й държи в тайна нейната юношеска неблагоразумна постъпка дори и от този най-добър приятел. Ако сър Джефри можеше да допусне за отчаяното бягство, за което тя сама си беше виновна, с какви ли очи би гледал нея?