Посещението на мистър и мисис Бенет в Пембърли и внезапната бъркотия, причинена от новината, която те донесоха, оставяше малка възможност за разговор насаме между нея и Елизабет в следващите няколко дни. След това двете заминаха за Пелам, за да върнат посещението. Дарси, който трябваше да ги придружава, в последния момент помоли да го извинят, тъй като имаше неотложна работа, свързана с Пембърли и двете дами въздъхнаха с облекчение. Джорджиана, заради възможността да поговори насаме с Елизабет, която знаеше това и бе привързана към момичето така нежно, както и съпругът й. А той, от своя страна, колкото и да бе предан към двете, трябваше да остане в гостната и да се заеме със задълженията си в къщата, които точно сега му пречеха да замине. Така че двете тръгнаха напълно удовлетворени.
Пембърли едва се беше изгубил от погледите им, когато Джорджиана подхвана разговора:
— Не зная дали трябва да ти го казвам, мила Елизабет, тъй като ти изглеждаш съвсем непроменена, въпреки случилото се, но ме измъчва съмнението, че веселия ти вид се дължи по-скоро на твое вътрешно решение, отколкото на някаква промяна в нещата. Болно ми е, скъпа сестро, да мисля за бедата, в която се намира твоето семейство. Искрено бих искала да ти помогна, ако смяташ, че мога. Няма ли нищичко, дори и най-дребното, което мога да направя?
Елизабет, макар и да се учуди по каква причина младата лейди си припомня случая, все пак й бе благодарна:
— Единствено като поддържаш духа ми — усмихна се тя. — Това е всичко, което и ти, и аз можем да направим. Мистър Дарси писа вече на моя чичо Филипс и се готви да пътува за Хардфордшър веднага, щом е възможно, оттам — за Лондон, за да се посъветва с адвоката си. Останалото зависи от бъдещето. Не мога да зная какво ще се говори за нас в Дарбишърското общество. Но каквото и да казват съседите, а те го правят и имат готовност да говорят всичко за всички, надявам се, ти и аз да не губим присъствие на духа. Според мнението на твоя кръстник, на когото много разчитах, делото може да се окаже пагубно — след тези думи Елизабет замлъкна, тъй като се обезкуражи.
Джорджиана усети нейното разколебано душевно състояние и изведнъж се изпъна като струна на мястото си, демонстрирайки цялата гордост и елегантност на фигурата си:
— Не мога да обсъждам мнението и решенията на моя кръстник — реагира тя с възмущение, каквото Елизабет досега не бе виждала в нея. — Но ако трябва да взема отношение относно мнението на нашето общество тук, в Дарбишър, от сърце мога да те уверя, че няма от какво да се страхуваш. Ние, Елизабет, в края на краищата сме точно такива, каквито сме се родили. И ти не трябва да се съмняваш в значимостта на това обстоятелство.
Елизабет сдържа усмивката си. Никога преди не й бяха давали да разбере така ясно разликата между техните възпитания, преминали в различна среда. Нещо повече, онази гордост, която младата госпожица разкриваше сега за първи път, й припомняше ранните им срещи с една друга непреклонна фигура — братът на Джорджиана. Както у него, така и у нея я имаше онази сигурност в поведението, която не можеше да бъде преодоляна и нито един Бенет не бе в състояние да я разколебае с шеговитите си забележки, а и Елизабет имаше намерение да го прави точно сега. Единственият й отговор, при това с напълно сериозен вид, беше следният:
— Ти наистина си мъдра, скъпа моя. Ще държа главата си гордо изправена, знаейки, че мога изцяло да доверя щастието си на доброто име на твоето семейство.
Така двете, развеселени от този словесен двубой, в същия миг съзряха кулата на Пелам Хол пред себе си.
Мисис Бингли ги очакваше на прага, а до нея бяха двете й по-малки сестри, Кити и Мери, за да посрещнат гостенките. Техните приветствия бяха сърдечни и Джейн се зарадва много на мис Дарси, че е пристигнала да посети нейните родители.
— Макар че обстоятелствата през последните дни не са благоприятни за нашето семейство, все пак, вие Джорджиана, сте добре дошла тук винаги. Елизабет, мама и татко те очакват в гостната.
— Добре дошли, добре дошли — провикна се съпругът на Джейн отдалеч, завръщайки се в този момент от конюшните заедно с кучетата. — Мисля, че Кити и Мери изстрадаха достатъчно разговори на сериозни теми за един ден. Джорджиана, на вас се пада милостивата задача да се разходите с тях в градината и да си побъбрите за незначителни неща. Сигурен съм, че поне една от вас трябва да си украсява бонето.