Джорджиана прие предложението без особена охота. В неудържимото си желание да помогне с каквото може на семейство Бенет, тя се беше впуснала в това пътуване към Пелам Хол и виждаше себе си в много по-героична роля от тази да приказва за дреболии с две момичета на нейната възраст. Още повече, че готовността на Кити и Мери я накара да бъде нащрек. Тъй като младите госпожици Бенет в продължение на петнадесет часа не бяха виждали никого, освен своите най-близки роднини, преливаха от щастие, че имат възможност да прекарат известно време в друга компания. Двете сестри се разбъбриха и поведоха Джорджиана из парка.
— О, мис Дарси — обърна се към нея незабавно Кити, — вашият бал бе необикновено хубав! Кълна се, че изобщо не съм спирала да танцувам. Не зная дали ще ми се съберат като цяло и пет минути отдих. Франк Мидълтън накрая заяви, че съвсем съм го изтощила. Господи, сама знаете колко е забавен! Била съм на много балове, мис Дарси — шест или осем, точно не си спомням — и затова мога да кажа с увереност, че вашият беше прекрасен.
Независимо от нежеланието, с което тръгна на тази разходка, Джорджиана бе приятно поласкана, от комплимента. Беше получила поздравления вече от много места, че на нейния бал всички са се забавлявали, но когато чу потвърждение на общото мнение и от такова обикновено момиче, като сестрата на Елизабет, тя изпита истинско задоволство.
— Наистина — позволи си да отговори тя, — аз съм сигурна, че вашето собствено присъствие имаше сърдечен принос за веселото настроение по време на празника. Кити тръсна глава със смях:
— Успехът на всеки един бал зависи преди всичко от настроението на неговите участници. И ако всред тях съм и аз, мис Дарси — гласът й бе развълнуван, — вие не бива да се страхувате, че може да се възцари вяла, безжизнена атмосфера.
Последва мълчание. Джорджиана не знаеше какво да отговори; Мери, която почти нямаше какво да каже по такава маловажна тема като приятелските взаимоотношения между двата пола, вървеше безмълвна. Но Кити не можеше да бъде спряна:
— Кажете ми, мис Дарси, какви са вашите обожатели. При толкова много красиви млади мъже наоколо, вие трябва да имате удивително много ухажори.
Джорджиана не отговори, дори отвърна лицето си от Кити, която бе особено настоятелна:
— О, хайде, мис Дарси, можете да ни се доверите. Та не сме ли ние в края на краищата почти сестри?
Джорджиана промърмори нещо неразбираемо, но дори и думите да бяха ясно изречени, в нейния тон имаше нещо, което накара дори Кити да замълчи.
Те продължиха да се разхождат из парка, вече всяка заета със собствените си мисли, докато стигнаха до ъгъла. Там бяха изненадани от внезапната поява на Каролайн Бингли в компанията не на някой друг, а на самия капитан Томас Хейууд.
Двамата бяха потънали в разговор, стояха близко един до друг и се смееха не нещо. Но веднага, щом разпознаха останалите, замлъкнаха и капитан Хейууд се спусна незабавно да ги приветства.
— Какво невероятно щастие е — започна той с приповдигнат тон, — да срещнеш такава очарователна група. Не е ли така, мис Бингли? — обърна се той към дамата до себе си и наблегна на последните си думи. После веднага се обърна към мис Дарси въодушевено: — Мис Бингли любезно удържа на обещанието си да ми покаже красотите наоколо. Каква меланхолия пробуди вашият Дарбишър в сърцето ми. Пещерите призовават най-сладостните скърби, докато разрушените къщи край поляната умоляват, призовават към самота, на която трудно мога да устоя. Но, мис Дарси, мога да гарантирам, че вие познавате всяко скрито чаровно местенце и кътче, тъй като сте имали щастието да израснете тук, в Дарбишър.
Джорджиана бе развълнувана. Ако наистина равнодушието, което тя демонстрираше към този млад мъж, бе истинската мярка за нейните чувства, можеше само да се учудва на раздразнението си, че го вижда в такъв приятелски разговор с друга. А и капитанът, макар и приветлив, бе видимо смутен. Виждайки това, Джорджиана скоро можа да убеди сама себе си, че каквато и притеснение да изпитва тя, причината бе повече в него, отколкото в нея. Тя със сигурност нямаше намерение още веднъж да обикне някого, затова и нямаше причини за ревност. И след няколко мига мълчание Джорджиана вече можеше да отговори и да бъде в тон с непринудения приятелски разговор:
— Не мога да се похваля, че познавам района, имам само бегло впечатление — отговори тя почти без да се изчерви. — Опасявам се, че моите познания за красивите места в Пелам Хол, са съвсем оскъдни.