Мис Бингли, която до този момент не виждаше какво може да каже, сега намери удобен случай да се намеси:
— Аз зная, че мис Дарси предпочита света на своите книги и при тази обновена библиотека в Пембърли на нейно разположение, предполагам, че рядко намира време за несериозни удоволствия. Не е ли така, скъпа Джорджиана?
— Вие ме ласкаете, мис Бингли — отговори тя. — Де да беше истина. Аз обичам много моите сутрешни разходки и блуждая из парка. Едва ли мога да кажа, че моите занимания с книгите са много сериозни. Признавам, аз чета повече за удоволствие, отколкото за да се обучавам.
— И все пак — настоя мис Бингли с усмивка, — вие прекарвате доста часове над своите книги. Поради което ние, останалите, трябва да ви възприемаме като ученичка.
Мери не може повече да се сдържа:
— Сериозното обучение е съвсем различно нещо, от онова, за което вие говорите. Само четенето не дава представа за решимостта на човек да се отдаде на учебните занимания; това може да проличи единствено, ако тя ангажира вниманието си, мисловната си дейност така, че те да се отразят на зрението й. Аз, например, съм свикнала вече да ангажирам цялата си интелектуална енергия, когато чета и, както можете да забележите, моите очи са пострадали доста. Никой със здрави очи не може искрено да претендира, че учи.
Тъй като групата не можеше да добави нищо по този въпрос, всички се върнаха обратно в Пелам Хол. Мис Бингли вървеше подръка с капитан Хейууд, но когато пресякоха моста над реката, той се изхитри да се освободи и закрачи до Джорджиана.
— Каква приятна изненада да намеря вас тук — заговори той тихо. — Ако знаех, че ще стане така, колко по-леко щеше да ми е на сърцето, когато идвах сутринта насам.
Джорджиана, въпреки решението си, усети сърцето си неспокойно от тона му. Но се постара да не се издаде, още повече, че той изглеждаше в много сърдечни отношения с мис Бингли.
— Наистина ли? — прие тя хладно думите му. — А до преди миг се забавлявахте удивително добре.
— О, мис Дарси — запротестира той с въздишка, — само ако знаехте какво истинско притеснение се крие зад видимата лекота на моето общуване. В действителност много светски прояви ме изпълват с тревога. Но един мъж като мен, особено ако често е попадал в непозната компания, не може да си позволи лукса да бъде необщителен. Моето поведение може би говори точно обратното, но повярвайте ми, по природа съм така трудно приспособим към удоволствията на светския живот, че… Но мисля, че говорих прекалено много.
Групата наближаваше алеята за каретите и преди още Джорджиана да успее да се успокои достатъчно, за да отговори на капитана, те видяха една карета да приближава към тях.
— Колко странно — извика Кити и се присъедини към тях, — изведнъж ми се причу гласът на моята сестра Лидия. Ти не чу ли, Мери? Не би могла да бъде тя, нали няма да пристигне преди края на седмицата.
Но когато каретата спря пред дома и от нея излезе самата Лидия, придружена от своя съпруг, лейтенант Джордж Уикъм, Джорджиана се почувства съсипана.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Джорджиана бе ни жива, ни мъртва. Колко неблагоразумно от нейна страна да дойде днес в Пелам Хол! Вече смутена от неочакваната среща с капитан Хейууд и мис Бингли в градината, сега трябваше да бъде подложена на мъчението да се срещне с онзи същия мъж, който бе причината за нейната някогашната глупост и срам!
Страните й пламнаха от гъста руменина; не смееше да вдигне очи, за да не забележи никой пълното й объркване. Не бяха ли й дали в края на краищата всякакви уверения, че сестрата не Елизабет и нейният съпруг няма да пристигнат още няколко дни, а дори и да стане така, той в никакъв случай няма да е там в присъствието на Джорджиана? Сега трябваше да се насилва да бъде учтива, да разменя любезности, да се преструва, че има добри намерения към един истински негодник, който поставяше на изпитание и сетните й сили. Въпреки увереността, че никой от тяхната компания не можеше да знае за предишните им взаимоотношения, нейното раздразнение нарастваше.
Когато Кити и Мери Бенет побързаха към каретата на сестра си, Джорджиана остана почти неподвижна, все още с надеждата да възстанови самообладанието си. Мис Бингли точно обратното — изпита удоволствие от пристигането на последните гости. Присъствието на ползващия се с лоша слава Уикъм заедно с мистър и мисис Бенет непременно щеше да й донесе развлечения, които досега изцяло липсваха в приветливия дом на нейния брат.
— Тук, скъпи капитан Хейууд, ще намерите чудесен прием — извика отдалеч тя. — Сега ние двамата можем да се радваме на изисканите маниери на новото семейство на моя брат, особено на онези от клона в Брайтън, които тъкмо се приближават към вратата.