Но капитан Хейууд, съзирайки бледия тен на мис Дарси, не й обърна внимание. Предложи ръка на Джорджиана и я поведе към къщата.
— Не сте ли добре? — запита той разтревожен. — Трябва да намеря мисис Бингли и мисис Дарси да ви помогнат — избърза напред капитанът.
За Джорджиана нямаше спасение. Макар и бавно, тя наближаваше входа, лейтенантът и съпругата му бяха на няколко крачки от нея и много скоро застанаха лице в лице.
Удоволствието на мисис Уикъм нямаше край:
— О, скъпа моя мис Дарси! — изтръгна се от гърдите й. — Тъй като вие трябва да сте Джорджиана Дарси — толкова много ми напомняте моя зет Дарси. Мога да ви наричам Джорджиана, нали? Ето ни тук три дни по-рано от уговореното. Аз можех да почакам, но мистър Уикъм настоя да тръгнем. Не мога и минута да стоя далеч от Дарбишър, каза ми той. И вие виждате сега, че е бил прав. Тъй като ние пристигнахме, а вие сте дошли да ни поздравите. Хайде, скъпа сестро, подай ми ръката си.
Джорджиана се отдръпна, но словоизлиянието на мисис Уикъм бе само началото на нейните терзания. Предстоеше и друго, този път от самия джентълмен:
— Минаха няколко години, откакто сме се срещали, мис Дарси — прекъсна той съпругата си, като се обърна към Джорджиана с цялата топлота на близък приятел. — И аз мога само да се възхищавам на цъфтежа на една млада дама, която познавам от крехките й детски години. Трябва да ви поздравя от сърце за прекрасната промяна — след което си позволи да обходи с поглед парка и продължи: — Само ако знаехте как жадувах да вдъхна въздуха на моя роден край. Накъдето и да пътувам, кълна се, че все бързам да се върна, човек се справя най-добре в своя край. И освен това — добави той иронично, — има удоволствието да се натъкне на приятели, малко, преди те да са го очаквали.
Джорджиана успя да отговори на поздравите на мисис Уикъм сравнително любезно, но сега напразно се стараеше да намери сили, за да се съвземе и ожесточено да даде отпор на съпруга й. За щастие точно в този момент капитан Хейууд се върна, довел и един от слугите в помощ на Джорджиана.
Поуспокоена, че го вижда, тя се окопити малко и тъкмо се канеше да му представи двойката, когато капитанът я прекъсна рязко:
— Аз имах вече удоволствието да се запозная с този джентълмен. А сега, ако ни извините — поклони се той на мисис Уикъм и грижливо поведе мис Дарси към къщата и към удобствата на гостната стая.
Джорджиана бе безкрайно благодарна на капитана за това, че я спаси. Искаше й се да изрази своята признателност още докато вървяха със слугата:
— Капитан Хейууд, неоценимата ви помощ ме прави ваша длъжница. Макар и никога да не съм искала да проявявам пренебрежение към когото и да е от семейството на моята снаха, признавам си, че ми се искаше да се освободя от тях точно в този миг и безкрайно ви благодаря за вниманието.
— За мен е удоволствие да ви служа — отговори той. — Но вие треперите, хайде да отидем направо в гостната без повече излишни приказки.
В тези минути на загриженост към нея той придобиваше в очите на Джорджиана още по-героичен вид. Колко бърза бе реакцията му, колко добре я разбра — двамата нямаха нужда да си обясняват с думи ситуацията. Това само по себе й говореше за чувствителност, която пронизваше нейната решимост да не се привързва към никого, да не отдава сърцето си на никого. Самообладанието на Хейууд, неговата елегантна реч, изрядното му поведение го бяха представили вече като мъж, който притежава най-изискани качества. Но в нежното му внимание тази сутрин имаше нещо повече — рицарско поведение, което й вдъхваше още по-голямо уважение към капитана.
Елизабет и Джейн, виждайки Джорджиана, водена от двама мъже, безсилна и бледа, се спуснаха веднага да я настанят да седне и останаха край нея, докато се съвземе.
— Скъпа сестро, какво се случи? — попита след няколко минути Елизабет. — Съвсем си пребледняла. Не е ли така, госпожо? — обърна се тя към мисис Бенет.
В този момент обявиха за пристигането на новите гости и причината за припадъка на Джорджиана повече не беше тайна. Поне за мисис Дарси.
— Скъпа моя — пое нещата изцяло в свои ръце тя, — мисля, че трябва да бъдеш настанена съвсем близо до огъня, за да се почувстваш по-добре. Шумът и суетата в стаята могат само повече да те безпокоят.
Елизабет се постара да намери най-отдалечения и най-близо прозореца кът в обширната гостна, така че мис Дарси бързо се усамоти от голямата компания.
Капитан Хейууд нямаше желание да я изостави и остана да й прави компания. Така се оформиха две групи — докато семейство Бенет бе заето да обсъжда своята мъка, капитанът се стараеше да въвлече Джорджиана в леки, безгрижни разговори, за да подобри настроението й.