Така той поведе навън Джорджиана, която се уплаши още повече, тъй като я осени идеята, че капитан Хейууд изглежда бе завладял не само вниманието, но и сърцето й.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Във времето, когато мистър Дарси и неговият тъст се готвеха да отпътуват за Лондон, за да се посъветват с неговия адвокат, Чарлз Бингли си припомни своето обещание да даде бал в Пелам.
— Колко жалко ще бъде, мила Джейн — обясняваше той на съпругата си, — да излъжа очакванията на твоите и на моите сестри, които разчитат на думата ми. Имайки предвид нещастието на вашето семейство, сега може и да не е най-подходящото време за бал, но честно казано, не мога да им откажа такова удоволствие, особено когато присъствието на Лидия оформя цялата ни компания. Какво мислиш, скъпа, за тази идея?
Джейн Бингли, макар и да знаеше добре, че апетитът на майка й за забавления е намалял, все пак не виждаше нищо лошо в замисъла на любезния си съпруг, щом той намираше за уместно организирането на бал.
— Няма да нанесе вреда на никого — прие и тя идеята. — И колко щастливи ще направи Кити и Мери! Скъпи мистър Бингли, колко сте проницателен. Остава да вземем одобрението на мисис Бенет.
За целта при нея бяха изпратени Кити и Мери, удостоени с пълната симпатия на печалната им майка. Времето, което са избрали е крайно неблагоприятно за танци. Настроението в семейството е прекалено мрачно за веселба. А с колко натежали сърца те трябваше да признаят своето съжаление от факта, че ще изпуснат възможностите да се запознаят с много млади мъже, подходящи за женитба, живеещи в Дарбишър. А добрите моменти винаги идват, когато най-малко можеш да се възползваш от тях. За мисис Бенет това бе достатъчно. Тя стана от мястото си и се разпореди подготовката за бала да започне незабавно.
— Моите бедни момиченца — простена тя, — майка ви е потънала в мъка, а вашето бъдеще е все още неизвестно. Как мога да ви се противопоставя? Опасявам се, че няма друг изход: аз трябва да отстъпя пред любезното предложение на Бингли.
Така разрешение за бала бе получено, а за смелостта си тази лейди получи бурни одобрения. Дори мис Бингли счете за уместно да поразсъждава по въпроса:
— Бал? — запита тя разпаления си брат. — А ще бъде ли той онзи празник, който да повдигне духа ни? Що се отнася до съседите, нека да го осъждат, колкото си щат. Аз например ненавиждам клюките и няма да обърна внимание на нито една.
Досега целият район бе разбрал за последното нещастие на семейство Бенет, то повече не можеше да бъде държано в тайна, също както промяната в правителството или появата на ново котило от породистата кучка пойнтер на Франк Мидълтън. Дискретността в обществото е несъмнен идеал, но все пак като всички наши най-добри желания, си остава неизменно в сферата на въображението.
Елизабет Дарси, знаейки всичко това, гледаше на бала с по-малко оптимизъм, отколкото нейната сестра Джейн. Минаха доста дни, откакто сър Джефри Портланд посети Пембърли, а надменното му сбогуване все още я гнетеше. Самият мистър Дарси не пророни и дума за случилото се, но тя бе сигурна, че и той се чувства потиснат, че изживява мъчително всичко това. Затова сегашната среща със сър Джефри, при това под изпитателните погледи на съседите, щеше да я изпълни с още по-голямо униние.
Чувствата, обзели Джорджиана Дарси, бяха съвсем други. Когато й съобщиха за бала, тя не можеше да не го приветства — и заради похвалното предизвикателство към злощастията на семейството, и най-вече поради свои лични съображения. Тревожната мисъл, която я споходи миналата сутрин в Пелам Хол, не я оставяше намира. Не й помогнаха дори най-сигурните средства срещу безсънието през нощта, както на сутринта не я ободри и обичайното й занимание — четенето. Знаеше добре, че не бива да се влюбва. И все пак образът на капитана, вниманието му към нея и това, че той я избави от нахалните попълзновения на лейтенант Уикъм, изникваха отново и отново в съзнанието й.
Всяка чувствителна млада дама избягва прекалено горещите сърдечни взаимоотношения, но Джорджиана трябваше да разбере дали самата тя не търси това опасно състояние. Ситуацията изискваше от нея в най-скоро време поне да прецени дали е вярно предположението й. Срещата с капитана на балния подиум трябваше да отговори на въпроса доколко дълбоко са я завладели чувствата към него, затова тя очакваше предстоящия бал с нетърпение. Когато той най-после дойде, нейната възбуда бе толкова голяма, че дори Кити, заета единствено със себе си, наруши обичайното си безразличие към околните, за да отбележи: