— Вашето прибързано заминаване от Пембърли, сър Джефри, съвсем не ми остави възможност да поднеса почитанията си на човек от вашата значимост — оплака се тя. — Мистър Бенет изрично ми поръча да го направя вместо него тази вечер — по този начин тя се опитваше да убеди сама себе си, че наистина има такава заръка. После се обърна към лейди Катрин: — Не е ли очарователна тази къща, скъпа госпожо? Моята дъщеря Джейн със сигурност може да съперничи на сестра си, която е една от най-добрите стопанки в Дарбишър. В действителност, няма да е прехвалено да кажа, че аз също имам репутацията на добра домакиня, която може да подреди трапеза по всякакъв повод.
Сър Джефри не каза нищо. Неговото мълчание по-скоро зарадва мисис Бенет, то й се стори най-подходящо за високото му положение. Но на Елизабет то не можеше да причини нищо друго, освен болка.
— Моята майка — намеси се Джейн, виждайки смущението на сестра си, — е наистина прочута домакиня в Хардфордшър и всички умения, на които сестра ми или аз можем да се радваме в това отношение, трябва да отдадем на нейните уроци.
Точно тогава Лидия, която междувременно се забавляваше като се кикотеше с Кити за някакви безсмислени неща, счете за необходимо да се присъедини към тях. Когато на нея й минеше нещо през главата, съвсем естествено се спускаше да го осъществи без да се бави — щастливо освободена от предразсъдъците, приети във висшето общество, преди да се предприеме нещо, първо да се размисли. Затова сега сметна за напълно ненужно да чака, докато я повикат.
— Лейди Катрин — нададе възглас тя, веднага след като бе представена и преди изумената лейди да успее да си отвори устата. — Ние с вас се виждаме сега за първи път, но вие познавате, разбира се, от много отдавна моя съпруг, тъй като сте го виждали често в скъпия Пембърли — и на мига, прекъсвайки сама себе си, се обърна към майка си със смях: — О, мамо, би ли могъл онзи да бъде Франк Мидълтън? Онова дългуресто плашило, което хей сега влезе? Ама къде гледа Кити? Той сто на сто е слабоумен. А богат ли е за сметка на това?
Сър Джефри бе смаян от подобна липса на възпитание. Джейн бе извърнала глава от унижение. На Елизабет се падаше задачата да възстанови хармонията — така, както умееше.
— Чувала съм, че мисис Мидълтън е много добра жена — намеси се тя бързо, поглеждайки многозначително по-малката си сестра. И веднага заговори вежливо лейди Катрин: — Не е ли нейната по-голяма дъщеря Луси голяма приятелка на мис Ан де Бърг?
Но последствията от нейния опит се оказаха къде-къде по-лоши: ако Елизабет специално бе търсила по-неподходящо име за споменаване в случая, не би могла да се сети за друга, освен за дъщерята на лейди Катрин.
— Мис де Бърг? — прекъсна я Лидия, цялата преизпълнена от загриженост. — Отдавна ли е болна, лейди Катрин? Обмисляли ли сте да ходите на минералните извори в Бат? Аз никога не съм боледувала, все съм си здрава и силна, но чувам за баните най-ласкави отзиви от недъгавите жени на офицерите.
Лейди Катрин едва сдържаше досега жлъчния си гняв:
— Болна! — извиси глас тя. — Скъпа моя, мисис Уикъм, моята Ан никога през живота си не е била болна дори и един ден. Ако ви изглежда бледа, то е, уверявам ви, само защото се е простудила малко през време на честите си разходки напоследък с нейния много добър приятел, с нейния личен приятел — капитан Хейууд — при тези думи тя се обърна към дансинга, за да намери щастливата двойка, но видя дъщеря си да седи тихо и кротко на един стол, докато в същото време капитанът водеше по дансинга Джорджиана, която никога не бе изглеждала по-хубава. Решението на лейди Катрин се роди незабавно:
— Що се отнася до Бат! — продължи тя. — Това е най-евтиното място, за което съм чувала. Ние си имаме свои минерални извори край Розингс. И точно за Розингс заминава нашата компания… трябва да кажа цялата наша компания… връща се утре, още на зазоряване — и без да каже и дума повече тя ги напусна, за да намери своето утешение край сервираната масата с блюдата.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
С това назидателно решение лейди Катрин остана вярна на намерението си да напусне Дарбишър, колкото е възможно по-бързо. Така че на другия ден след бала тя събуди цялата прислуга на сър Джефри и самия него още призори, за да се подготвят за отпътуването, без да обръща внимание на хвалебствените слова на капитан Хейууд за красивата пролет в Мидландс и за безкрайните му разходки из района, без да се съобразява с факта, че тя самата бе поканила семейство Мидълтън на вечеря у сър Джефри същата вечер, без да обърне внимание дори на вида на Ан, която бе лишена от сън и това й се отразяваше доста зле. В гнева си благодетелната лейди не го забелязваше, решена да изпълни намерението си и да не позволи никакво забавяне. Сър Джефри не напрани какъвто и да е опит да я възпре. В противовес на своето изключително приветливо държание предния ден, сега той се сбогува малко хладно и набързо, доколкото позволяваше приличието и стоически изтърпя болката от заминаването им. Ободряваше го мисълта, че след като трополенето на каретата по пътищата утихне пред дома му, ергенският му начин на живот ще се върне при него и Денби Парк и задно с прислугата, отново ще му принадлежи изцяло.