Лейди Катрин, след като се върна всред познатия блясък на Розингс, след като отпрати дъщеря си да спи и накрая настани до себе си своето чипоносо куче Тоби, сметна за уместно да изрази възмущението си от начина, по който нейният стар приятел побърза да си тръгне:
— Сър Джефри — заяви категорично тя — започна да става на тези години груб и свидлив. Ако не ми беше известно добре, аз почти щях да си направя извод от тазсутрешното му държание, че той предпочита усамотението. Но той е съвсем, той е прекалено самотен. Мъжете, капитан Хейууд, се чувстват най-добре в компанията на жени. В противен случай стават навъсени и особени. Внимавайте, скъпи мой капитане, да не завършите дните си като ерген, вашият пол е създаден за семеен живот. Нашият може и да се стреми към него по-енергично, но мъжете са онези, които извличат най-големите облаги от женитбата.
Капитанът се съгласи горещо с нея. Той самият наистина бил за оплакване, оставен сам да си блъска главата, неспособен да заживее добре без женска подкрепа. Докато в същото време, като пример за превъзходството на нежния пол, човек би трябвало само да погледне самата лейди Катрин. Останала съвсем сама, тя все пак бе успяла през всичките тези многобройни години да управлява своя огромен имот с най-голямо умение. И още, той бил дочул, че благовъзпитаната лейди управлява също така голяма част от близкото село Хънсфорд.
И така, показвайки по този начин, че и той самият не е лишен от качества, капитанът се изхитри да я отклони от една обичана от нея тема към най-любимата й. Докато говореше за добродетелите на своя пол, нейно благородие бе доста красноречива, но когато заговори за себе си, тя се унесе в ораторстване:
— И го правя, капитане, откакто съм вдовица! Кажи-речи веднага след като бедният Луис ме остави отчаяна от тежката загуба, аз поех грижата за неговата собственост, като изследвах всичките пропуски на управлението, които се появяваха докато той беше жив. Премахнах тези пропуски. Розингс сега процъфтява повече от всякога, повече от времето на управлението на моя нещастен съпруг. Най-голямото благо, която той оказа на своето имение бе, че го остави на мен. Една сама жена, без подкрепата на любящо и вярно създание, не може да постигне почти нищо.
Капитан Хейууд бе на вид доволен да слуша тази реч с всичките й прояви на назидателност. Той слушаше с непоколебимо сериозно изражение на лицето, с одобрение. И щеше да продължи така, докато нейно благородие ораторства, но за щастие избягна тази участ. Най-после в един миг слугата доложи, че е пристигнал посетител. Викарият на Хънсфорд, мистър Уилям Колинс бе дошъл, за да представи на нейно благородие новия помощник на енорийския свещеник, мистър Самюел Бийсли.
Мистър Колинс бе имал удоволствието да се запознае с капитана още когато той пристигна в Розингс неотдавна. И тъй като бе съзрял в младия господин човек с чувствителност, която подобаваше дори на неговата, двамата сега се поздравиха топло и изразиха задоволството си от така скорошната втора среща. След което мистър Колинс незабавно произнесе молитва за всичките злини, изсипали се върху селцето Хънсфорд в отсъствието на нейно благородие. Молитва за свинята, която се бе опрасила и цялото прасило бе от изтърсаци; за ябълковата градина, унищожена от бурята; за преобърнатата карета, за нещастният случай, в който най-добрият звънар се бе лишил от дясната си ръка.
— Тази последна беда — добави мистър Колинс, поклащайки глава с прискърбие — се оказа най-страшната от всичките. Защото свинята, макар и родила изтърсаци или ябълките, макар и обрулени преждевременно, могат само да повлияят на храносмилането ни, докато изпитанието да бъдем лишени от невинното удоволствие на камбанния звън не може да бъде смекчено с нищо.
Нейно благородие бе много доволна да чуе за бедите, сполетели нейното имение, това се забелязваше и по вида й:
— Тъжна ситуация — съгласи с тя на думи, но всъщност бе оживена. — Нали виждате, капитан Хейууд, какви са опустошенията, причинени само за две седмици в мое отсъствие. Сър Луис можеше да напусне Розингс и понякога да го няма с месеци без осезаем ефект — и въодушевена от този извод, тя насочи вниманието си към своя енорийски пастор: — Вие самият, мистър Колинс — заяви тя — изглеждате зле, както забелязвам. Възможно ли е да сте се подстригали преди нашето заминаване? Никак не ви отива.