Наистина мистър Колинс бе подстриган и то така смешно, че малко хора не биха го забелязали, само възпитанието им би ги възпряло да задават каквито и да било въпроси относно прическата му. Но мистър Колинс изпадна във възторг от поредната проницателност на своята господарка:
— Това, Ваше благородие — заговори той с радост, — са злополучните последствия от моето пренебрежение към вашите съвети. Сигурно си спомняте, че ме предупреждавахте най-сериозно да не взимам за бръснар горкия син на Пеплоу, тъй като неговите очи са разположени прекалено близко едно до друго. Но после когато вие не бяхте тук, моята Шарлот се възползва от състраданието ми и ме убеди да пожаля неговата младост и тъжната загуба на баща му. Така че аз не можах да откажа. И ето го пред вас резултатът. Никога повече няма да взимам бръснар, без да преценя зрението му.
Лейди Катрин, задоволена отново и от почтителното отношение, и от неугледния вид на енорийския пастор, сега вече можеше да удостои с щедрото си внимание неговия придружител. Един млад мъж с безизразни черти, но явно чувствителен, тъй като слушаше разговора между двамата доста учуден.
— Та този момък ще бъде моят помощник на енорийския пастор — обърна се тя рязко, за да го огледа. — Приближете се, сър, недейте да се спотайвате в ъгъла. Аз не мога да понасям кръшкачите.
Младият мъж се изправи от мястото си без колебание.
— Самюел Бийсли, мадам — представи се той. — Пристигнал преди седмица и очакващ с нетърпение да служи и на ваше благородие, и на църквата. И още искам да ви кажа, че в никакъв случай не съм кръшкач. Дори напълно споделям вашето отвращение към тази черта. Просто очаквах момента, в който да бъда представен както подобава и както обичайната учтивост ми диктува да постъпя.
Струваше си човек да се вгледа по-дълго в лицето на мистър Колинс по време да тези думи. То можеше да бъде оприличено на скала за цветове, променящи се с необичайна бързина, от яркочервен до мъртвешки бял. Никога преди енорийският пастор на Хънсфорд не беше чувал някой да държи такъв език на лейди Катрин. Както никой сега не можеше да види лицето на мистър Колинс, тъй като и откритият взор на Бийсли, и косият поглед на капитана бяха вперени в госпожата, която на свой ред се бе втренчила в младия помощник на енорийския свещеник.
По време на краткото мълчание, надвиснало застрашително в стаята, дори чипоносият Тоби сметна за необходимо да си потърси убежище под масата.
Но нейно благородие, след като огледа през монокъла си младия мъж до най-малките подробности, просто отбеляза:
— Аз откривам във вашия говор, мистър Бийсли, акцент, който не е тукашен, а в такива неща никога не греша. Както долавям, вие сте от Ирландия.
— Ирландия! — възкликна Бийсли, изпълнен с негодувание. — В никакъв случай. Вие сте права, че аз не съм от Южна Англия. Но и ирландец не съм. Аз съм родом от Йоркшир, където разчитаме на честните споразумения и речта е недвусмислена. Нещо, в което вие можете да се убедите навсякъде в цивилизования свят.
Мистър Колинс простена шумно.
— Виждам, мистър Колинс — отбеляза нейно благородие, обръщайки се от Бийсли към вкаменения от изумление пастор, — че мисис Колинс продължава да не зачита моите съвети за вашата диета. По-малко пържено месо, предупреждавам я. И една чаша затоплено вино преди лягане. Вие скоро ще почувствате резултата. Виждате ли, мистър Бийсли, аз бях права по отношение на вас: вие не сте тукашен. Както ви заявих, аз никога не греша — наслади се тя отново на своята изрядна оценка и намери за по-добре да не обръща внимание на недопустимата грешка на младия мъж, затова насочи вниманието си към по-важни неща в енорията.
— Гледам на вас, мистър Бийсли — продължи тя незабавно, — като помощник на мистър Колинс. Там, където вашият предшественик бе особено нужен. Имам предвид, разбира се, плачевното състояние на кучетата.
Мистър Бийсли, очевидно бе млад мъж с буден ум, но не успя за схване за какво стана дума и не можа да скрие изумлението си:
— Кучета ли, мадам? От какво значение могат да бъдат те?
— Кучетата, с-ъ-ъ-р — повтори тя натъртено, — са същинска напаст, която нахълтва в църквата по време на неделната служба. Как е възможно да не сте забелязали? Те джафкат и скимтят безспир, нарушават покоя и съвсем изтормозват моя беден Тоби. Вашата първа задача, мистър Бийсли, ще бъде да освободите Хънсфордската енория от кучетата.