С високата си фигура и яко телосложение, Бийсли се извисяваше над лейди Катрин. Независимо от всичко, по време на последната й странна реч, той като че ли се смали, преклони се пред нея и призна своята неопитност в такива занимания, но заяви, че гори от нетърпение да служи на нейно благородие по какъвто и да е начин.
— Да се надяваме, че наистина е така — бе любезният отговор на благовъзпитаната дама. — Вие имате предимствата на младостта пред стария Уудторп. Той е останал съвсем без сили и едва-едва можеше да повдигне клещите за кучета, за да хваща тези твари. Вие, съдейки по вида ви, няма да се затрудните с тази работа — и без да направи ни най-малка пауза, тя премина към следващото си изискване: — Разбирате ли добре от музика?
— Никак — отговори честно помощникът на енорийския свещеник. — Аз имах най-добрите учители, но дори и те не бяха в състояние да подобрят слуха ми.
Нейно благородие бе оскърбена от безочливото признание за такава печална липса на свещенически умения.
— Нямал слух! — извика тя. — Я гледай ти, Колинс, що за тип е този, когото сте ми довели в Хънсфорд? Как сте могли да забравите, че църковният оркестър има въпиюща нужда от обоист? А ето, че вие ни водите един, на когото мечка му е стъпила в ухото!
Такова категорично порицание би сринало някого измежду по-малодушните, но не и мистър Бийсли. Той запази спокойствие.
— Мадам, вие виждате пред себе си човек, чието призвание е да извършва за своето паство всичките блага, на които е способен — отговори хладно помощникът на енорийския свещеник. — Няма по-скъпо задължение за всеки един духовник, от това да служи на хората. Поради тази причина аз съм съгласен да се науча да боравя с клещите за кучета, аз дори ще мета пода на църквата, ако е необходимо. Но сега ви съветвам да се откажете от всякакви изисквания към мен по отношение на музиката, те са безполезни, тъй като за нея се иска талант, какъвто аз нямам. Ако можех да ви бъда полезен в тази насока, щях да го направя. Но не мога и точка по въпроса.
Дори гръм да беше паднал насред стаята, не би предизвикал по-силен ужас от думите на този млад човек. Лейди Катрин не бе свикнала нейните решения да се оспорват. А недвусмислените думи на този йоркширец демонстрираха пред нея почти оскърбеното му самолюбие. Другите можеха да бъдат увлечени, подлъгани от прямотата, която оправдаваше резкия тон на младия мъж; другите можеха да не забележат отсъствието на ласкателства в речта му, но лейди Катрин имаше един недостатък, беше прекалено схватлива. Накратко, наскърбената беше тя.
Нейно благородие се изправи в целия си ръст. Мистър Колинс се разтрепери, капитан Хейууд наблюдаваше жадно сцената.
— Що се отнася до службата ви — проговори тя, — ще видим. Но ви предупреждавам отсега, че аз няма да търпя безделие. Веднъж бях принудена да изпратя една прислужница да си събира багажа едва седмица след като бе започнала работа, поради същото това провинение… и тя беше от самия Йорк.
И така благовъзпитаната лейди, наблягайки, че тя, а не той има последната дума в този словесен дуел, отклони най-после вниманието си от това парвеню към дъщеря си, която тъкмо тогава влизаше в стаята. За останалата част от компанията Ан изглеждаше сравнително добре след почивката, но в очите на майка си тя бе сияйна.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Бързината на ума може да омагьоса човек, благородството на потеклото вдъхва респект, дори благоговение, но по време на беда, когато трябва задължително да се действа, нищо не може да замени верния усет. С пристигането си в Лондон мистър Дарси се зае бързо да намери чичото на Елизабет, Гарднър, в чието лице отдавна бе видял стабилност на характера и надеждност, каквато можеше само да приветства. Не се случваше за пръв път съпругът на Елизабет да помага на семейство Бенет. Така бе и през онези мъчителни дни, когато Лидия избяга от къщи и пристана на Уикъм. Тогава Дарси дойде да отдаде дан на по-възрастния човек, заради мощта на справедливия му разум, ненакърнен както от ексцентричното поведение на близките откъм страната на жена му, така и от суетата на своите.
Мистър Дарси и мистър Гарднър много скоро разбраха, че при сегашните обстоятелства те двамата ще са необходимата опора на семейството. На мистър Бенет, така както бе разстроен, за съжаление му липсваше твърдост и едва ли можеше да се разчита на него за по-енергични действия; самият мистър Филипс, останал в Хардфордшър при жена си, бе объркан почти толкова, колкото и тя. И затова огромната част от семейния товар падаше единствено върху двамата мъже.