— Какво щастие е, мистър Дарси, че сте тук — възкликна мисис Гарднър по време на третата вечер от престоя му в Лондон, — за да ни помагате. Моят зет Бенет е станал още по-саможив след заминаването на Лизи от Лонгборн, а да си призная, нашият зет Филипс никога не се е нагърбвал с важни задачи. Но към вас, сър, ние можем да се обърнем още веднъж с увереност, че всичко ще се нареди.
— Скъпа моя мисис Гарднър — отговори той трогнат, — нека се надяваме, че вашата вяра в моите възможности няма да се окаже незаслужена. Консултациите ми с моя адвокат, както ви казах, не бяха окуражителни. Но кажете ми, чичо Гарднър — обърна се Дарси към него, — как е изпаднала вашата роднина в такава беда? Дори и да предположим, че поради разсеяност тя наистина е изнесла дантелата от магазина, би ли могъл някой да допусне, че е имала намерение да я открадне? Собственикът на галантерийния магазин Търнър, за всичките тези години досега не я ли е опознал добре?
— Старият мистър Търнър я познаваше — отговори мистър Гарднър с въздишка. — Но ние говорим за младия Търнър. Старецът почина миналата есен и неговият син, който израсна в Лондон, без да познава никого и без него да го познава някой в Лонгборн, се захвана с магазина.
— Да, сигурен съм, чичо, че мисис Филипс се ползва с добро име сред съседите. Много са онези, които с удоволствие биха казали добра дума за характера й. Например сър Уилям Лукас, макар че неговите връзки с висшето общество са по-малко, отколкото му се иска да ни ги представи. Този млад Търнър не зачита ли добрите отзиви за нея поне от един, който идва в Сент Джеймс? Що за човек трябва да е?
Мистър Гарднър се усмихна и бързо обясни, че макар и много хора да са разговаряли с него за сестра му, той не отстъпил, не променил решението си.
— И доводите, и настойчивите молби бяха безполезни. Каза, че ще доведе нещата до съд, ако зет ми Филипс не плати сумата, която онзи изисква, хиляда паунда. Нищо по-лесно, за да се опозорим. След като възможности за мисис Филипс, ако бъде призната за виновна, са смърт или най-малкото заточение на Ботани Бей, зет ми Филипс е готов, независимо от моя съвет, да плати на Търнър.
— Тогава той според мен е мошеник.
— Що се отнася до това — намеси се мисис Гарднър, — признавам, че съм стъписана. Мистър Гарднър и аз посетихме Лондон малко преди Коледа. Тогава мисис Бенет и аз пазарувахме в магазина и аз се учудих, че на Търнър изобщо му стига акъла как да отреже една панделка, още по-малко да измисли план за изнудване. В случая трябва да има нещо повече, вероятно е замесен и съучастник.
Мистър Гарднър не можа да удържи смеха си:
— Любов моя, любов моя, как само вие жените подхранвате своите фантазии с небивалици. И откъде ти хрумна тази идея за съучастничество? От „Мистериите на Адолфо“ или от „Замъкът на Отранто“?
Мисис Гарднър щеше да отговори, че споровете относно сегашната мода в романите е еднакво развлечение и за двамата, но се намеси Дарси:
— Дори и така да е, положението на мисис Филипс си остава печално. Едва ли има нужда да споменавам, че… за да се запази честта на семейството… тази сума трябва да бъде набавена. Но въпросът не е там: ние не можем, нещо повече — няма да отстъпим пред мошеничество като това. След като вашата сестра е невинна, справедливостта изисква тя да бъде спасена.
— Аз съм изцяло на вашето мнение, сър — съгласи се мистър Гарднър. Мистър Филипс не бива да плаща за престъпление, което неговата жена не е извършила. Справедливостта не може да бъде разменена за дребни грошове — но после добави с въздишка: — Да се надяваме само, че цената, която моята сестра вече плаща, не е по-скъпа от парите.
Имайки предвид тревогите на Елизабет за леля й, на следващата сутрин, когато седна да й напише писмо, мистър Дарси внимаваше да не спомене или намекне нищо за страховете на мистър Гарднър. Но жена му много лесно прочете между престорено веселите редове истинските му лоши предчувствия.
Последните дни преминаха за Елизабет кошмарно. Докато съпругът й го нямаше, тя изведнъж се оказа в центъра на вниманието на съседите, за да понася отново и отново без ничия подкрепа бремето на тяхното съчувствие. Особено мисис Монтегю бе загрижена до отчаяние за бъдещето на семейство Бенет; лейди Стентън, точно обратното, без никакви задръжки добавяше, че няма да се учуди от избухването на скандал, имайки предвид миналото на семейството; сър Едуард Стентън, практичен както винаги, доброжелателно посъветва мисис Дарси, незабавно да се разграничи от всякакви връзки с така злочестите си роднини.