Колкото до сър Джефри, той не пророни и дума за инцидента, въпреки терзанията на Елизабет, неговото мълчание продължаваше. Не получаваше никаква помощ и от другата страна, от нейните роднини. Джейн в последно време не се чувстваше добре, а и майка й не можеше да помогне много за щастливото раждане на наследника на Пелам. Кити и Мери оставаха все така непроменени и най-доброто, което можеше да се каже за Лидия и съпруга й бе, че си заминаха. Джорджиана подкрепяше горещо Елизабет, но тъй като нейната преданост се проявяваше прекалено горещо в неучтивото й отношение към съседите, ползата от тази помощ бе спорна. В крайна сметка Елизабет се чувстваше напълно самотна.
Докато четеше писмото на съпруга си, тя не можа да сдържи сълзите си. Останала в случая за радост сама в гостната, за няколко минути тя даде воля на чувствата си. Нямаше ли край на нещастията, които нейното семейство преживяваше?
Точно в този миг дочу потропване по вратата. Тя вдигна глава и моментално започна да бърше сълзите си и да оправя лицето си. Но се появи не някой от слугите, а архитектът Джеймс Лий-Купър.
Младият мъж, когато забеляза състоянието й, се поколеба на прага, чудейки се дали да влезе, но тревогата надделя колебанието му и той се упъти към Елизабет.
— На вас ви е лошо — каза той загрижено. — Позволете ми да извикам прислужницата ви. Бихте ли изпили чаша вино? Или — той внезапно се отдръпна сепнат, — може би ви преча?
— Точно обратното, моля ви останете за малко — отговори Елизабет. — Не ми е зле, благодаря. Но за вас сигурно едва ли е тайна, че моето семейство има неприятности. Току-що получих писмо от мистър Дарси и неговите известия съвсем не са радостни.
Дали мистър Лий-Купър бе научил за нещастието или не по изражението му не можеше да се разбере. Той продължи да я разпитва за състоянието й:
— Сигурна ли сте, че сте добре? — въпросът му беше настойчив. — Изглеждате толкова бледа.
— Напълно съм сигурна — тя беше благодарна да срещне най-после истинска топлота и сълзите й потекоха отново.
Той я наблюдаваше с мълчаливо съчувствие и когато накрая плачът й секна, тя се чу да разказва на този млад неженен мъж цялата тъжна история на случая.
Лий-Купър слушаше внимателно, почти без да се намесва. В края на словоизлиянието й той поклати глава тъжно:
— Този, младият Търнър, казвате, че е израснал в Лондон? Тогава трябва да ме извините за откровението, но аз не съм много учуден от вашата история. Не ме разбирайте погрешно, не мисля, че вашата леля е извършила подобно престъпление. Точно обратното, сигурен съм, че не е, тъй като не за първи път чувам за подобно мошеничество. Англия, мис Дарси, е променена. Благодарение на моята професия виждам тази промяна навсякъде. И докато голямата част от промените заслужават одобрение, също толкова, за съжаление, трябва да бъдат заклеймени. Лондон, скъпа госпожо, а не вашата леля е престъпникът в този случай. Там са се загнездили сребролюбието и безчестието. Неведнъж съм виждал някое обикновено селско момче — по всяка вероятност точно като това, като младия Търнър — да пристигне в Лондон и още със стъпването си на улиците му да се забърка с безделниците. А скоро след това да изостави всички религиозни или морални принципи. Но после, когато се върне в един толкова малък и невинен град като Меритън, кой знае какво може да му дойде в ума. Много често съм бил свидетел на случаи, в които някой селски човек става жертва на хитрините, на коварството на лондончани.
Елизабет бе смаяна от думите му:
— Да не би да искате да кажете, сър, че сте чували и други обвинения, подобно на отправеното към леля ми? И, моля ви, кажете ми какви са последиците.
— За два случая зная със сигурност. Единият в Дорсет и другият близо до самия Хардуик Хол. Инцидентните съвсем не бяха по-различни от този, станал с леля ви. Само детайлите са по-други, разбира се. Случаят в Хардуик беше разрешен, но що се отнася до аферата в Дорсет, е… — замълча архитектът замислен. — Мистър Дарси и вашият чичо без съмнение ще намерят най-добрите адвокати в Лондон.
Тонът му изразяваше добронамереност, но Елизабет трепна при тези думи:
— Искате да кажете, че поне в единия случай обвиняемият е платил с живота си.
— Успокойте се, мисис Дарси — заговори той бързо. — Вашият съпруг, уверен съм, че е така, никога не ще позволи такава несправедливост в рода Дарси.
Елизабет би трябвало да се зарадва на казаното от Лий-Купър, но все още не успяваше. От случаите, чрез които той се постара да я утеши, както можа, се оказа, че още една жертва като леля й бе хвърлена в затвора. И все пак неговите наблюдения за престъпления, приписвани на невинни хора, не можеха да не предизвикат интереса й. Значи тогава нейната леля не е сама в нещастието си. Тя е още една поредна жертва. Елизабет нямаше ни най-малка представа от подобни неща, а и повечето от съседите им с голям житейски опит не подозираха, че подобни нередности са широко разпространени. И мистър Лий-Купър бе този млад мъж без никакви претенции, който й отвори очите. Въпреки тревогата си, мисис Дарси го оцени по достойнство.