— Всичко, което ми казахте, може да е от изключително значение — заговори тя, решила веднага, че с такъв събеседник не е необходимо да робува на формалностите. — Трябва незабавно да го съобщя на мистър Дарси. Моля ви, да ме извините.
Но тъкмо когато ставаше, в стаята се втурна Джорджиана. Страните й бяха пламнали. Без дори да е успяла да хвърли и поглед към снаха си, тя развълнувана и на един дъх изсипа поток от думи:
— Скъпа Елизабет, можеш ли да ме освободиш за две седмици? Тази сутрин аз размишлявах над предложението на леля ми да посетя Розингс и реших, че ще бъде явно невъзпитание да откажа любезната й покана. Разбира се, скъпа сестро, ако моята помощ ти е абсолютно необходима през това време, тогава нищо не би могло да ме откъсне от теб. Но бих отишла, ако можеш да се справиш без мен. Кент е така прекрасен през пролетта. Скъпа Елизабет, моля те, кажи, че мога да замина.
Елизабет не бе сляпа за погледите между младата й зълва и елегантния капитан Хейууд, преди последното му заминаване. Сега, виждайки ентусиазма на Джорджиана, тя се питаше дали някаква особена прелест на Розингс или красотата на Кент поражда желанието и на двамата да се възползват от поканата на лейди Катрин, или причината се криеше в компанията, която очаква там младото момиче. Развеселена въпреки всичко, мисис Дарси погледна към новия си приятел. Но Джеймс Лий-Купър бе съсредоточил вниманието си върху изработката на камината. По наполовина извърнатото му лице се четеше явно недоволство.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Желанието на Джорджиана да посети Розингс съвсем не бе каприз. Вярно, че капитан Хейууд също щеше да бъде там, но не изгледите отново да се натъкне на него случайно (нещо, което намираше за малко вероятно), я накараха да вземе решението си. Тя бе обзета от една много по-настоятелна мисъл. Докато наблюдаваше с мъка терзанията на снаха си през последните няколко седмици и най-вече през онази сутрин в библиотеката стигна до извода, че трябва да състави план за подобряването на ситуацията. Знаеше, че няма да може да разреши проблема на семейство Бенет, но изведнъж я осени идеята, че има начин, по който да бъде полезна. Елизабет най-много от всичко се нуждаеше от съюзници и Джорджиана щеше да се заеме със задачата да спечели на нейна страна не някой друг, а леля си, лейди Катрин де Бърг.
Планът й беше амбициозен и то съвсем не защото тя и нейно благородие през последните години доста пъти подхващаха спорове, без те да се задълбочават и без тонът помежду им да се изостря. Запалена от себеотрицателните си намерения, Джорджиана изобщо не си спомняше за тези моменти. Пристигнеше ли веднъж в Розингс, тя щеше да защищава каузата на Елизабет с красноречие, което щеше да срази цялата опозиция; съпротивата на лейди Катрин щеше да бъде сломена и тя щеше на мига да се обяви в защита на семейство Бенет; а те двете, съединени в такова щастливо съгласие (тъй като полетът на въображението у Джорджиана не знаеше предели), трябваше със сигурност да удържат победа над самия сър Джефри. Целият Дарбишър тогава ще се спусне на помощ на Елизабет. И, ако по време на своята мисия мис Дарси случайно се окажеше в компанията на капитан Хейууд, би могла да посрещне с твърдост такава ситуация.
Нашата героиня пристигна в Розингс в чудесно настроение. Приветствието на леля й също беше сърдечно, независимо от това, че през цялото време се чудеше на присъствието на тримата прислужници, дошли с Джорджиана.
— Най-много двама биха били напълно достатъчни, уверявам те — каза тя още щом племенницата й си свали бонето. — Самата аз никога не пътувам с никой друг, освен със Сали, макар тогава да се налага да бъда изобретателна повече от всякога. Ето защо няма причини да те придружават повече от двама. Екстравагантността, скъпо мое дете, може само да доведе до разточителство да разхайти прислугата. Господарката на Пембърли не те ли посъветва какво да направиш? Но вероятно и тя самата не знае какво изискват добрите нрави, а и не е много досетлива.
Джорджиана, останала нащрек заради мисията си, бързо съзря възможност веднага да пристъпи към усмихна се и направи реверанс: