— Скъпа лельо, виждам, че вашите най-усърдни занимания с мен вече започват. Благодарна съм ви, ще положа усилия, за да докажа, че съм прилежна ученичка.
Нейно благородие прие послушанието на племенницата си с изумление. Винаги досега нейните забележки към Джорджиана бяха предизвиквали силно негодувание и резки, ако не и оскърбителни отговори. Какво можеше да означава тази неподозирана любезност? Тя се вгледа внимателно в чертите на своята племенница, за да открие белег на недобро здраве, но не откри нищо — цветът на лицето й бе прекрасен, както винаги.
— Поздравявам те за подобреното ти държание — отбеляза тя все пак. — И се надявам точно такова послушание да виждам през време на твоето гостуване. С прилежанието си ти няма да посрамиш името Дарси — и след като отправи продължителен поглед към непозната млада персона срещу себе си, лейди Катрин се отправи да се заеме със задълженията си.
Джорджиана, останала сама в гостната на Розингс, която се нуждаеше и от уютна подредба, и от изящество, не виждаше причини да се затваря тук. Нейната братовчедка Ан и капитан Хейууд, както разбра, бяха излезли да пояздят. До здрачаване оставаха още два часа и тя реши да се поразходи преди вечерята до дома на енорийския свещеник Колинс. Елизабет изрично бе заръчала на момичето да се отбие там и да предаде поздрави на нейната отдавнашна приятелка мисис Уилям Колинс.
Веднага след като се настани в стаята си и положи малко грижи за роклята си, доколкото можа, мис Дарси излезе от къщата и тръгна пеша през двора на Розингс, докато напусна пределите му. Ябълковите и черешовите дървета бяха цъфнали и въздухът бе по-упойващ даже и от този в Дарбишър. Кент през пролетта, както можа да отбележи със задоволство и учудване, се разкриваше пред нея неповторимо прелестен. Точно такъв го описа тя развълнувано и на Елизабет.
Не мина много време, откакто бе тръгнала да изпълни заръката и съзря зелените колове и оградата от лаврово дърво около къщата на енорийския свещеник. Когато се приближи, видя по пътеката откъм къщата мъж в свещеническо облекло, който бе подстриган доста смешно. Той бързаше към нея, подтичваше тромаво, нетърпелив да я посрещне, протягайки вече едната си ръка.
— Мис Джорджиана Дарси, жив бях да ви видя — провикна се той отдалеч. — Вие не ме ли познавате? Не, разбира се, във възпоминанията на човек като вас, си мисля, че едва ли има място за един обикновен свещеник. Но аз имах честта да ви бъда представен и то не от някой друг, а от моята милостива господарка, вашата леля, лейди Катрин де Бърг, във връзка с венчавката на вашия брат за моята братовчедка, мис Елайза, по баща Бенет. Каква тържествена церемония се състоя тогава, негово благородие епископът, смея да кажа, че пя и гласът му бе прочувствен, както никога досега. Аз също, кълна се, едва ли съм участвал в по-шумна церемония.
Джорджиана поздрави енорийския свещеник, когото наистина не си припомни и желанието й да поправи пропуска си, я подтикна да похвали цъфналите храсти покрай пътеките, постлани с дребен чакъл. Тази формална любезност разчувства свещеника. Градината е оформена от самия него, на госпожицата наистина ли й харесва неговото дело? Сигурно не! Тя не би трябвало да спира снизходителния си поглед върху люляковите храсти и да ги възхвалява само защото са осветени по особен начин от късната следобедна светлина; независимо от неговите скромни усилия в отглеждането на рододендрони, както той смее сам себе си да поласкае, те съвсем не са за изхвърляне. А ако тя благоволи да го придружи до зеленчуковата градина, там ще може да види изключително добре подредените лехи е ряпа и грах, които вече ще я накарат да потръпне от наслада.
— Но всъщност, мис Дарси — свещеникът изведнъж млъкна, усетил, че се е разприказвал повечко, — плодовитостта на земята в Пембърли сигурно ще засенчи всяка една от моите дребни победи. Ние, обработвайки земята на енорийския свещеник, внимаваме да не се изтъкваме прекалено много с уменията си в градинарството, за да не обидим Розингс — и така той най-после побърза да въведе гостенката в къщата при жена си.
Джорджиана, макар и разсеяна от време на време, бе сигурна, че още не се е срещала с мисис Колинс, чието леко заболяване й бе попречило да дойде на сватбата на Дарси. Но момичето бе чувало Елизабет да говори често за нея с голяма топлота. Жената на енорийския свещеник бе на около двадесет и девет години, слаба и повехнала, кажи-речи прецъфтяла вече. Но от вида й струеше интелигентност, очите й бяха умни и мисис Колинс предизвикваше уважение.
— Виж, моя скъпа — заговори на висок глас съпругът й, без да си прави труда да представи гостенката официално, — на кого се натъкнах навънка точно пред нашата врата. Не на кого да е, а на мис Джорджиана Дарси, току-що пристигнала от Розингс, с вкус да оценява подредбата на моята градина. Аз се възпротивих, че лехите едва ли заслужават нейната благосклонност, но тя настоя да ги види. Особено й допадна моят златен дъжд. Не беше ли така, мис Дарси?